Общо показвания

сряда, 30 ноември 2011 г.

Шум за значимост сред независимите депутати



Колкото повече стават независимите народни представители, толкова повече ще се шуми около тях. Интересът в последно време е заради разпада на „Атака”. Това дава възможност за достатъчна глъчка, която да отклонява фокусирането на обществото от важните теми, произтичащи от икономическата криза, и най-вече да се губи време в излишни дебати в парламента.
След последните напускания на парламентарната група на „Атака” миналата седмица броят на независимите стана 19. Неформално те вече са четвъртата по значение политическа сила в Народното събрание. Те обаче не са единни, защото по привеждането на субсидията им (което бе предмет на дискусия в пленарната зала), някои от тях може да се смятат за принадлежни към една или друга политическа сила. Най-много са тези, които дават полагащите им се държавни пари на ГЕРБ. Има и такива, които привеждат субсидията си на опозиционната БСП. Но има и една малка група, която не се е обозначила по отношение на полагащите им се пари. Тя като че ли е най-интересният обект за наблюдение и спекулации.
Два са съществените въпроси. Застрашено ли е мнозинството, подкрепящо правителството, и възможно ли е да се формира нова парламентарна група след разпада на РЗС още в края на миналата година и срива в „Атака”, застрашаващ целостта на тяхната група. Няма да навлизаме в известните вече крамоли, довели до сътресенията в РЗС и „Атака”. Това, което ни интересува, е доколко те могат да бъдат сигурен партньор на управляващите. Например РЗС започна да подкрепя недвусмислено герберите. Докато „Атака” особено през последните дни започва да се превръща в опозиция. Все още това са наченки и не може да се твърди дали това е тенденция или е нещо временно. Но във всеки случай сезирането на Конституционния съд от „Атака” съвместно с останалите опозиционни партии, с искането да бъдат обявени президентските избори за невалидни, е сериозно предизвикателство, което
едва ли управляващите няма да вземат под внимание.

Ако трябва да бъдем по-точни, сигурността на сегашното управление не идва само от показания забележителен резултат по време на последните избори и най-вече спечелването на президентския вот. (А резултатът е впечатляващ, защото за първи път през целия преход управляваща партия запазва предимството си по средата на мандата.) Управляващите са спокойни за парламентарното мнозинство още от пролетта, когато деветима независими народни представители излязоха с декларация в тяхна подкрепа. Те не само че обявиха това публично, но и отидоха в Брюксел, където обясниха на шефовете на Европейската народна партия, че техният съпартиец Бойко Борисов има солидна подкрепа, която е независима от упрекваната в национализъм и недобре приета в Европа „Атака”. През пролетта тази подкрепа остана незабелязана. Но днес тя е много важна, особено на фона на другите мераклии, които искат да заемат мястото на отдалечаващата се от управлението „Атака”.
Лидерът на РЗС Яне Янев отдавна иска да възстанови своята парламентарна група. В началото на годината правната комисия към парламента отряза негов проект за промени в парламентарния правилник, с които да се намали броят на депутатите, необходими за съставяне на парламентарна група. Според правилника минимумът за съществуването на група е 10 народни избраници. Освен това правилникът забранява и преминаването на депутати от една група в друга, което пречи за попълване на състава отвън. Според неговите изчисления, като се извади броят на


мажоритарно избраните депутати

на базата на пропорционално избраните минимумът за състава на една ПГ трябва да е от 8 души. Този проект тогава беше отхвърлен, но днес той може да бъде възстановен с някои добавки, защото междувременно РЗС беше напусната и от други депутати.
От две седмици отново се шуми за създаването на нови парламентарни групи. Едната била готвена от Яне Янев, а другата от бившия му съпартиец и негов организационен секретар Тодор Великов. Повод за това раздвижване сред народните представители беше изненадващото присъединяване на бивши атакисти към подписката на РЗС за контрол на проучванията и добива на шистов газ.
Под проекта на РЗС подпис са положили напусналите Сидеров депутати Валентин Николов, Кирил Гумнеров и Стоян Иванов. Янев не само че изчетка тримата, но и намекна, че групата на РЗС само временно е



прекратила съществуването си

и че за щастие нямало текст в правилника на НС, който да възпрепятства възстановяването на групата на РЗС. Друга интересна подробност е, че точно тези бивши атакисти, както и Цвета Георгиева (която не се е подписала под подписката за шистовия газ) не са казали още къде да отива субсидията им, след като категорично са отказали да бъде получавана вече от „Атака”.
Междувременно се чу за други двама атакисти – евродепутатите Димитър Стоянов и Слави Бинев, които търсели протекциите на Яне да преминат към групата на евроконсерваторите в Брюксел, чийто съучредител е РЗС.
Тодор Великов пък иска да обедини друга част от независимите депутати, които да станат учредители на движение „България на гражданите и регионите”. Според него движението трябвало още през пролетта да стане една от водещите политически формации у нас. Засега не е ясно точно каква ще бъде политическата платформа на тази организация, нито пък се знае дали те ще бъдат в подкрепа на управляващите, или ще са негова опозиция. Единственото, което се знае, е, че още до края на тази година ще се пристъпи към публичното оповестяване на намеренията на неговите учредители. Като се има предвид, че Великов е един от деветимата, които през пролетта



подкрепиха управляващите от ГЕРБ
може да се очаква новото формирование да е  дясно.

Но нека сега да видим какво пише в Правилника за дейността на народните избраници. В чл. 13.(2) е записано, че „минималният брой народни представители за образуване на парламентарна група е 10. Точка (3) гласи, че „когато броят на народните представители в една парламентарна група спадне под определения минимум, тя преустановява своето съществуване, а (5) - че „независимите народни представители не могат да образуват нови парламентарни групи. В чл. 16.(5) е записано, че „народен представител, напуснал или изключен от парламентарна група, става независим народен представител и не може да бъде приет за член на друга парламентарна група”. По-горе пък изрично е казано, че народният избраник може да членува само в една група. Тези текстове засега



не дават възможност за образуване


на парламентарни групи в този парламент. Ще припомним само, че ГЕРБ влезе в парламента с намерението да ограничи партийното номадство в него и това беше едно от първите неща, които се случиха. Затова сме малко скептични, че това мнозинство ще допусне да се върне възможността за създаване на нови парламентарни групи. Със сигурност обаче има вратички, които биха били използвани. Например самата конституция дава възможност за свободно сдружаване. Освен това и сега нищо не пречи да съществуват неформални групи от независими народни представители в Народното събрание.
Така че шумът за създаването на нови групи в парламента можем да приемем и като желание за връщане на привилегиите, които се губят след разпада на групата. А те не са малки. Като се почне от получаването автоматично на зампредседателско място в парламента, през членство в комисии, до екстрите, свързани с командировки в чужбина. Привилегиите са и тези, които винаги са били скритото оръжие за получаване на подкрепа.
Но това е само публичната страна на политическото раздвижване след местните и президентските избори. Със сигурност ще станем свидетели не само на нови парламентарни конфигурации, но и на раздвижване в целия спектър – от лявото, през центъра, до отишлото в блатото дясно пространство. Как ще се развият те и с чия помощ, тепърва ще видим. По-важното е, че шумът около евентуалното създаване на нови групи не е толкова за това действително да се случи (видяхме, че това не се позволява от правилника), а за да се демонстрират възможности и значимост. Затова е цялото боричкане между независимите депутати. Дали обаче управляващите ще откликнат на тази шумотевица с нещо повече от благодарности, е доста съмнително. От друга страна, те знаят, че насреща си имат една опозиция, която макар че загуби безславно изборите, винаги ще създава пречки, и затова ще са им необходими съюзници, които да гарантират стабилността на тяхното мнозинство.