Като излиза с номера ще оспорваме изборите за президент пред Конституционния съд лидерът на БСП Сергей Станишев иска да се измъкне от партийния линч точно като в онзи виц, в който трима луди се опитвали да избягат от психиатрията. Докато се промъквал покрай охраната, първият измяукал и продължил нататък. Вторият също измяукал. Когато минавал покрай пазача, третият извикал: „И аз съм котка!” Само за партийния им протокол ще отбележим че бившият премиер вече губи избори за пети пореден път. Не се учудваме и от трескаво свиканото в събота разширено заседание на Националния съвет на БСП, на което председателят на НС на партията пак се опита да надхитри всички и с добре познатия номер „сега не е време за оставки, трябва да се подготвим за спечелването на парламентарните избори“. Изобщо няма да се спрем и на предизвестената подкрепа, получена от присъстващата в НДК, в по-голямата си част, създадена от него клика тази събота. Няма да коментираме как си представя това той след като за първи път в най-новата ни история управляваща партия не показва спад на подкрепата в средата на мандата. Но ще се опитаме да обясним колко е безсмислено заниманието „касиране на вота за президент” и какъв евтин популизъм е, целящ единствено запазване на собствената кожа. Не че не ни беше ясно още с издигането на кандидатурата на Ивайло Калфин, че
тя е поредната партийна дъвка в БСП
която трябва да подготви основата за предстоящата война, след обявеното вече завръщане на обитателя на „Дондуков” 2 на „Позитано” 20. Защото позиционирането на силите в Столетницата е толкова очевидно, че личи бързането на едните и другите да влязат в директен сблъсък. Нека да припомним и още нещо, че заради битката за партийния връх в БСП беше отхвърлен един от тайните им сценарии за президентска кандидатура в лицето на Меглена Кунева, за която в БСП никога не са крили, че е любимка на техните „чугунени глави. Не сме забравили как преди конгреса на 23 юли червени емисари обикаляли една по една видните фигури на партията с подготвен ход - на форума Стефан Данаилов да стане, да дръпне едно пламенно слово и да предложи бившата еврокомисарка като единствения спасителен вариант, с който БСП може да отиде на балотаж, а сам да й стане вицепрезидент. Точно тази легенда мотивирала Ламбо преди това дебело да подчертае, че не желае да е кандидат за държавен глава.
Колкото и мрачно да изглежда като сценарий, този вариант бе отхвърлен единствено, за да се стигне до тази загуба, която да развърже ръцете на лагерите в БСП
да размахат сатърите и започне лов на вещици
За да не останем в рамките на тяхното мислене, ще кажем, че обсъждането на „Проектът Кунева” в БСП показва единствено, че кукловодите са преки участници в създаването и играта на няколко писти, които да им гарантират запазването на статуквото на криминалния преход. Само че този път желанието да подредят политическия пъзел вътре в БСП ги накара да играят с жертвени коне каквито всъщност на практика се оказаха и Калфин и Кунева.
Но нека се върнем към подписката за касирането на избора за президент. Още след първия тур на изборите от БСП мощно взеха да тръбят, че има изборни нарушения и ще пратят избора в Конституционния съд. Три седмици по късно продължават същата песен, но само на думи. Защото истинска подписка все още няма. Нито една политическа сила от заявилите, че ще подкрепят подобно искане официално не се е ангажирала полагайки подписа поне на един свой депутат. Нещо повече, всяка една от деклариралите сили казва, че би могло да се стигне до подкрепа на това искане, но при определени условия. Освен това
в самата БСП има брожение кои да са техни съюзници
Този въпрос периодически е поставян на техните форуми. Сега примерът от самостоятелната игра на ГЕРБ със сигурност ще вдъхнови противниците на коалиционната политика, водена от БСП през последните години. Това разбира се е щекотлива тема и няма да е основния коз на претендиращия за водачество в партията ловец с две имена.
А от СДС директно заявиха, че няма да стоят техни подписи редом с тези на червените депутати. Но към това ще се върнем по-късно. Сега ще обясним защо това искане е обречено на провал. В общия хор на дрънкане, някак незабележими останаха няколко изказвания на висши магистрати, били вече конституционни съдии. Димитър Гочев, който в момента е съдия в Страсбург пръв попари червените като обясни, че Конституционният съд
няма практика за установяване на подобни нарушения
Разбира се хипотезата, че изборите за президент могат да бъдат касирани съществува, но по думите на Гочев, самата процедурата е свързана с доста сериозни изследвания и това е процес, който би продължил дълго. Според него КС едва ли ще приеме дори самата жалба на БСП за основателна. Материята е изключително тънка, защото не всяко нарушение на изборния кодекс може да се признае за престъпление. Може да има различни конституционни аспекти - при нарушаване на избирателните права, само съдът може да прецени дали хората с нарушени права представляват мнозинство, което може да промени избора. Например, ако се твърди, че пликовете са прозрачни, трябва да се установи какъв е процентът на прозрачните пликове... Трудно е да си представим, че дори да се стигне до такива детайли, те ще бъдат в полза на оспорилите. Александър Джеров, също бивш конституционен съдия, е още по категоричен в твърдението си, че
каквато и пушилка да се вдига от опозиционните партии
се вижда съвсем ясно, че няма нарушения на Конституцията и Изборния кодекс. Бившият председател на Народното събрание Огнян Герджиков пък смята, че разликата в изборния резултат между двамата участвали в балотажа кандидати, е достатъчен аргумент да не се стигне до тази процедура, тъй като съдът може да реагира само при съмнително изместване на вота в приблизително еднакъв резултат.
Нека сега да се спрем и на ситуацията в самия съд. В него една трета от членовете му са от квотата на държавния глава. Освен това част от парламентарната квота са излъчени още по времето, когато БСП доминираше в парламента. От техните реакции ще проличи и отношението на отиващия си президент. Начинът обаче по който той се изказва по темата покава, че
няма намерение да вади горещия картоф
Напротив ще го използва, за да накисне още повече Станишев. Така че вече ни става ясно защо и този ход на партийния лидер изглежда обречен.
Нека сега да видим какво се случва вдясно. От СДС заявиха, че ще останат встрани встрани от разговорите за касирането на изборите и няма да се включат с подписи в искането. Така ще постъпят и от ДСБ, за които основен аргумент е, че не са участвали в президентските избори. Очевидна е промяната в нагласите на двете партии по отношение на управляващите срещу които те иначе безцеремонно играеха с бившите комунисти, при това без тези колебания, които имат сега. Това се дължи първо на очевидния разпад на Синята коалиция. Второ, Мартин Димитров ще има тежък вътрешнопартиен дебат след седмица по темата. Едно от основните обвинения срещу него ще бъде, че е загубил хиляди гласове заради колаборацията със Столетницата. Димитров, разбира се, няма начин засега да бъде свален от поста, затова и бърза с вота на доверие получен от контролираното от него ръководство. В партията на Иван Костов ситуацията е различна. Те е възможно да не са участвали във вота (макар че се чуха признания, че са ухажвали с гласове бившата еврокомисарка), но нямат никакво основание да се измъкват по терлици от тема, от която могат да извлекат дивиденти. Очевидно е, че снишаването на Командира е породено от друга игра. А тя е
възможност за пазарлък както с управляващите
така и с БСП, с които публично лидерът на ДСБ воюва, но тайно винаги е бил в един отбор с тях. Освен това, макар и да не личи, в ДСБ има брожения, породени не само от изборния резултат, но и от все по-разтящото недоволство срещу култа към личността и желанието за промяна в посоката която начерта техният кандидат за столичен кмет Прошко Прошков.
Накрая не бива да се пренебрегват и действията на спечелилата изборите ГЕРБ. От там вече заявиха, че не се притесняват от евентуално искане за касиране на президентските избори. Нямаме други притеснения, освен че искаме да отговорим на очакванията на народа, а виждаме, че те са по-големи, т.е. и отговорността е по-голяма, обясни Димитър Главчев, зам.-председател на парламентарната група на управляващите. Той заяви също, че червените до този момент не са казали ясно какви са нарушенията в изборите, че да искат тяхното касиране. От тези изявления си личи, че ГЕРБ е в силна позиция, че разполага с много явни и неявни ходове, които могат да променят насоката на този нов опозиционен опит за противопоставяне. От ГЕРБ отсега разбират и главното затруднение на Столетницата – необходимостта от коалиция, за да съберат необходимия брой от 48 подписи. Те виждат и разколебаността на десницата по тази тема. Дори само тези бегло изброени предимства ги поставят в много изгодна позиция, от която могат не само да неутрализират това искане, но и да рашат косвено политическата съдба на всеки един от изброените лидери на опозицията.
