Общо показвания

вторник, 1 ноември 2011 г.

Крахът на червено-синята мъгла

Поредната изборна победа на ГЕРБ прати левицата и десницата на границата на политическото небитие. Твърденията на лидери от „Позитано” 20, че в страната ни били останали две политически сили – ГЕРБ и БСП, целят единствено да прикрият главоломния разпад на партията на бившите комунисти и да оправдаят участието им в предстоящата вътрешнопартийна битка за запазването на техните властови позиции.
Нападките, отправени от Сергей Станишев към новия президент Росен Плевнелиев в изборната нощ, показват, че с този лидер БСП няма как да оцелее. Отказът на Станишев да поздрави победителя с думите, че не е срамно да загубиш изборите, но е срамно да спечелиш по начина, по който ГЕРБ спечели, издават не само лошо възпитание, но и онази дребнавост, която неговият съпартиец и бивш конституционен съдия Георги Близнашки много точно е характеризирал. Няма да пропуснем да припомним, че професорът описва Станишев като човек, който

съизмерва всичко със собственото си равнище.

А то, по думите на Близнашки, е изключително посредствено: „И в това е драмата. Станишев няма солидно образование, култура, да не говорим за житейски опит. Е, когато този човек започне да раздава оценки, той няма какви други да даде освен такива, които отговарят на собствените му представи за живота. И когато ти лично нямаш никакви постижения в каквато и да било област на живота и науката, а изведнъж са ти възложени отговорни функции, какво може да се очаква?...”
Президентът Плевнелиев очевидно е добре запознат с нивото на Станишев, защото не пропуска да допълни тази дребнавост, като припомни вчера как социалистът разхождал бурканите с пепел из телевизионните студиа, с което показал като че ли „не познава държавността в нейните ясни аспекти”. Защото, ако има сигнал за незаконно строителство или некоректно строителство, тези буркани не се дават на медиите, а на компетентните органи. Съвсем очевидно е и че ако социалистите разполагат с доказателства за нечестност, за некоректност и подмяна на вота, налага се да бъдат представени първо на българските граждани, защото те трябва наистина да се уважават, а след това на съответните разследващи органи.
Именно заради неуважението към избирателите червените получиха този жесток удар от тях. Избирателите съвсем ясно дадоха отпор на партизанщината, демонстрирана винаги от БСП. Те

наказаха червените и заради характерната за криминалния преход наглост,

че може с отиграване на ситуации и с малко манипулации да се спечелят изборите.
Е, как след такива сериозни аргументи за неуспеха на БСП да приемем твърденията на Станишев, че партията се е съвзела от тежкия удар на парламентарните избори и че след тях политическата карта в страната се е променила така, че на сцената са останали две партии ГЕРБ и БСП. И че БСП били единствените на практика припознати от голяма част от българите като алтернатива на управляващите. Ще оставим това без коментар. Но ще отбележим като последен аргумент срещу дрънкането на Станишев, че за първи път управляваща партия запазва и увеличава преднината си по време на избори в средата на мандата си.
На старата десница този път ще обърнем по-малко внимание не защото тя на практика не съществува, а защото нахалството на нейните лидери може само да ни развесели. Истината за тях се вижда от изборния резултат. От ДСБ абсолютно лицемерно обявиха подкрепата си за кандидат-президента на ГЕРБ, но

в местния вот на много места играха заедно с червените

срещу управляващите. Така беше в Пловдив, Видин, Благоевград, Ловеч и в още няколко областни града. Не се учудваме, след като се знае, че от Нова година насам червено-синята мъгла е главната опозиционна сила у нас. Ще обърнем специално внимание отново на продължаващия разпад вдясно заради вече недвусмислените посочвания на взаимна вина от СДС и ДСБ. При всички положения ще следим с интерес как крадецът вика дръжте крадеца, с твърдението, че била извършена подмяна на Синята коалиция. И как от ДСБ очаквали на „Раковски” 134 да си посипят главите с пепел, да осъзнаят провала и да признаят водещата роля на партията на Командира като четвърта политическа сила, след ГЕРБ, БСП и ДПС, като се имат предвид избраните в цялата страна 103 техни общински съветници.
Факт е, че за разлика от Станишев и Мартин Димитров, и Иван Костов казаха недвусмислено, че са готови за оставки. Единият го каза още миналата седмица. Другият заяви вчера, че "може би идва и това време, когато Костов няма да е в политиката по обективни причини".
Това, разбира се, не означава, че ще станем свидетели на много срамни сцени, включващи тайни и явни договорки с червените, гарнирани с публично лицемерие и лицеви опори към управляващото мнозинство. Плонжовете им няма да са такива като на лидера на РЗС Яне Янев, но те едва ли ще откажат да седнат на една маса с Бойко Борисов, ако ги покани на разговори, както обеща да го направи още по време на изборната нощ в първия тур.
Това обаче, което е ясно като тенденция, е, че Мартин Димитров така се е запънал след шокиращия резултат, че много прилича на Командира, който навремето обяви, че ще спре на едно място и

ще чака другите да го настигнат.

Само че ако Костов бързо схвана, че това не е добро решение, и хукна да прави своя партия, то подобно поведение само ще превърне в посмешище Димитров и ще накара растящия брой недоволни в партията му по-бързо да го отстранят.
Коментирайки така бегло тези неразбории, би било несправедливо да не отбележим, че вдясно се появява естествен лидер в лицето на загубилия изборите плевенски кмет Найден Зеленогорски. Той има качествата на лидер и със сигурност може да участва в нови обединителни тенденции вдясно.
Всъщност след всичко обобщението, което можем да направим, е, че маргинализиращите се БСП, СДС и ДСБ няма начин да не продължат с общите опозиционни действия и това няма да е неочаквано, каквото и да се случи с техните лидери след този така ярък провал.