Общо показвания

понеделник, 21 ноември 2011 г.

Шарани на припек вдясно



Тази седмица ръководствата на двете партии от загубилата катастрофално президентския и местен вот Синя коалиция ще се отчетат. Но не пред избирателите, а пред създадената от тях върхушка. Както е известно, гарван гарвану око не вади. И бурята, която надигат отделни функционери, ще се окаже в чаша вода.

Първи ще направят равносметка сините. Този вторник (22.11.). Мартин Димитров ще иска вот на доверие от Националния съвет на СДС. Веднага след поражението той каза, че носи оставката си в джоба. Още тогава ни светна, че Димитров няма намерение да я подаде.
В края на седмицата (петък, 26.11.) лидерът на ДСБ Иван Костов ще направи точно обратното, ще изгони всичките си заместници и ще назначи нови, както го направи преди няколко години. Всъщност той няма да ги шутира, те сами ще си подадат оставките (както вече обяви, че ще го направи депутатът Иван Иванов), защото в една авторитарна партия се постъпва по този начин. Костов, разбира се, ще остане на поста си. Той вече се обяви за победител на тези избори и лично класира ДСБ на четвърто място.
Странно, но не необяснимо, е как при тези огромни противоречия в начина на водене на вътрешна политика е могла да съществува Синята коалиция досега. Причината не е само в послушанието на председателя на СДС, заради което още в самото начало го наричаха Мавъртинчо, а най-вече в страха двете партии, ако играят поотделно, да не изпаднат извън политическия борд. Ето че в крайна сметка това се случи, независимо от тяхното желание. Има и още нещо: когато се създаваше Синята коалиция, на изгладнелите (след два мандата вън от софрата седесари) им се привиждаше коалиция с очаквания победител на последните парламентарни избори. Неслучайно Димитров се изтърва за „Златното ключе”. Само че, замаян от свалянето на червените от властта, и най-вече поради липсата на исторически опит, той не разбра най-същественото. А то е, че всеки, който се хване с Командира, е обречен на провал. Затова и управляващите не пожелаха сродната Синя коалиция за партньор. Нищо че по време на цялата кампания Костов надничаше от едни билбордове на червените зад гърба на човека, за когото казваше, че идва от подземието, а по-късно дори


плонжира пред него, като му занесе цветя и шоколадови бонбони 


в болницата. Има многобройни примери от криминалния преход, които показват защо не трябва да се другарува с Костов и как са постъпвали в такива ситуации други лидери, за които той е искал да се закачи. Но вместо да почерпи от опита им, Мартин вероятно е предпочел да играе шах на компютъра си, както го обвини в безхаберие един от неговите депутати. Ние ще дадем само един пример за това как още преди да загуби изборите през 2001 г. Костов първо искаше да отстрани царя, като му предложи президентския пост, а след като не успя в това, опита да се пазари за коалиция. Но далеч по-добрият играч Симеон Сакскобургготски не само че не се хвана, ами така изпързаля тогавашния премиер, че когато на 6 май 2001 царят обяви, че създава свое движение, Костов (намиращ се по това време в една скандинавска страна) толкова бил шокиран от дворцовия номер, че възкликнал: „Направи точно обратното на това, което се бяхме договорили...”
Можем да дадем и други примери, но ще го направим след малко, когато разсъждаваме върху две от публично известните тези, които ще бъдат застъпени на събранието на ДСБ този петък. При всички положения обаче с просто око се вижда, че председателят на СДС е проявил още от самото начало наивност. И вместо да поправи грешката си веднага след като разбра, че не държат „златното ключе”, да разкара петимата депутати на Костов и да направи самостоятелна парламентарна група (каквато възможност имаше), той не само че не го стори, но и така се обвърза с Командира, че от началото на тази година неизменно работят съвместно с БСП за свалянето на правителството. А това сътрудничество със Столетницата е абсолютно забранено от партийния устав на сините. Всъщност изброените грешки, довели до предизвестената загуба на изборите, са напълно достатъчни



за да не се стига до цирка



който ще бъде разигран на Националния съвет на сините във вторник. И Мартин, вместо витиевато да говори за оставки и да иска (уж)  вот на доверие, досега трябваше да си я е подал, а Националният съвет да си насрочи извънредна Национална конференция, която да избере не само ново ръководство, но и да реши преди всичко каква политика да води, за да върне доверието. Не на последно място висшето партийно ръководство трябва да обсъди и призивите за саморазпускане на партията и създаване на ново формирование. Понеже призивите идват от протежета на Командира, не е трудно да се предположи, че така той по-лесно ще си върне СДС и ще може да го приватизира. Но за лош късмет и в неговата партия положението не е розово, групата на загубилия изборите кандидат за столичен кмет Прошко Прошков не е за подценяване – те искат обединение на младите в двете партии и са готови за това. Но без Костов...
Но нека се върнем към тезите, които ще бъдат дискутирани на предстоящото заседание на ръководството на ДСБ. Не за друго, а защото силно ни развеселиха. Първо ще кажем какво е казал още преди един век д-р Константин Стоилов, бил два пъти министър-председател на България: „Който веднъж се е хранил  от политиката, му се отваря зверски апетит, отваря голяма уста и иска още и още...”   
Лидерът на ДСБ, който е бил няколко пъти депутат от родния град на доктора - Пловдив, е един от ярките примери за политическо оцеляване и подобаващата за това наглост. Затова и никак не се учудихме, когато той наскоро заяви, че синьото е подменено и че „цялата страна е залята в сини плакати, но това не е онова синьо на





онези хора, които на 18 ноември излязоха на митинг



срещу тоталитаризма. Това не е синьото на онези, които принудиха Петър Младенов и Жан Виденов да подадат оставка. Това е друго синьо, откраднато синьо.”
Как да не се развеселим от подобно твърдение. Защото другарят Костов точно по това време е сред реформаторите в БКП и неговата статия в сп. „Отечество” от 11 юли 1989 г., озаглавена „Анатомия на илюзиите”, става основа за доклада на Андрей Луканов на разширеното заседание на Политбюро на ЦК на БКП от 13 юли с.г.  
И като в приказка преподавателят по политикономия на социализма доц. Иван Костов се превръща в главен идеолог на бъдещата социалистическа партия и щатен експерт на КНСБ на Политическата кръгла маса. По-късно е предложен за депутат във Великото народно събрание от БСП. Но през май 1990 г. умира кандидатът на СДС в Пловдив и някой издига на негово място Иван Костов. Така реформаторът горбачовист от БКП става реформатор в новосформираното движение СДС. Видя се докъде ни доведе неговата реформаторска политика.
Другата теза, която той лично лансира, е, че ДСБ е получило малко над 200 000 гласа на тези избори и че ДСБ (не Синята коалиция) е вече четвърта политическа сила в страната. Дори да приемем тази откровена математическа шашма, можем тутакси да попитаме къде са отишли  останалите над 2 милиона сини избиратели.
Защото ще отбележим, че през 1997 г. десницата (когато той беше председател на СДС) е спечелила според данните от ЦИК 2 223 714 гласа. Този факт обаче няма да го срещнем в отчета на лидера на ДСБ този петък. Разбира се, на Командира много му се ще да излезе





от  калъфа на малката сектантска партия



и затова ще се опита да надува мускули. Но няма как да ни преметне. Защото избягването на неудобните въпроси не означава, че те не съществуват. И че винаги ще бъдат премълчавани дори в ДСБ. Единствената причина, заради която Прошко Прошков не получи подобаваща подкрепа на тези избори, е, че зад гърба му надничаше сянката на Командира, при това на живо, а не както на онези плакати ментета от предишните парламентарни избори. Затова единственият шанс на десницата минава през изхвърлянето на Командира на политическото бунище. А не през витиеватите му изказвания, че някога може да се оттегли. Или пък чрез присламчването към новата ракета носител, за каквато се  мисли загубилата президентските избори бивша еврокомисарка Меглена Кунева. Отсега можем да твърдим, че този път номерът с кукувичата прежда няма да мине.
Това, което е сигурно като резултат от поредната буря в чаша вода, която се готвят да ни сервират и Мартин, и Костов, е, че единствената роля, която им се отрежда на двамата, е да служат за примамка - така както се случва в онзи виц за един шаран, който се припичал на слънце в плитчината. Жабата, като забелязала това, го попитала защо го прави. А той отговорил: „Чакам да дойде един рибар.” „Защо, да не ти е омръзнал животът?”, учудила се жабата.  „Не, комбина сме с крокодила, аз съм примамка”, отговорил шаранът.
Кукловодите знаят кога да скочат, за да запазят статуквото си. Ако има кой да им се върже, разбира се.