В търсене на новото "Златно ключе"

Провалът на Синята коалиция на последните избори беше обсъден миналата седмица поотделно от двете партии – СДС и ДСБ. Най-важният извод от сбирките (на които думата „провал” не беше спомената нито веднъж), който може да се направи, е, че всички разбраха защо тази коалиция не може да съществува. И че противоречията в нея са непреодолими. Дори само начинът, по който Мартин Димитров и Иван Костов запазиха постовете си, показва, че апаратните игри и авторитаризмът са достатъчен аргумент, за да бъде обречена тя на провал. Четвъртата позиция за коалицията, обявена от Костов, 


всъщност е една математическа шашма. 


А пък твърденията, че

700 000 били срещу управляващите и още 700 000 хиляди не са излезли да гласуват, са пълни манипулации, граничещи с налудничавост.

Това не означава, че Командира няма основание да се пъчи. И да натрива носа СДС. Първо, спечели предварителните избори в София, а на президентските избори се видя, че коалицията на Синия лъв без Костов е направо смешна с резултата за техния кандидат за президент, получил гласовете, които преди години даваше за сините само един средно голям столичен район.

На практика обаче нито той, нито човекът, който отчаяно се мъчи да избяга от прякора Мавъртинчо (който получи заради навеждането му към Костов), нямат основание за радост. Димитров  защото получи подкрепа само от една трета (като махнем гласувалото за него ръководство) от членовете на Националния съвет. А пък преизбирането на бившия преподавател по марксистка политикономия от времето на соца за лидер на ДСБ с 929 гласа „за“, 1 „против“ и 2-ма „въздържали се“ показва единствено, че тази партия е заразена с авторитаризма на Тато и няма как да се впише в разбиранията ни за демокрация. Този избор превръща обвиненията, които Командира отправи към управляващите, че връщали времето на дългогодишния комунистически диктатор, в гротеска, която би могла истински да ни забавлява, ако не бяха тревожните претенции, че са единствената модерна партия, която изповядва европейските цивилизационни ценности.

Но нека разгледаме по-подробно какви бяха вътрешните интриги в двете партии, за да видим имат ли те печеливши ходове.

Мъглата при сините от „Раковски” 134 (умело подклаждана от протежетата на Командира) стигна такива размери, че е поставено под въпрос самото съществуване на СДС. Полученото от Димитров доверие разцепи отново партията. Сините нямат идеология, нямат икономическа платформа. Те се люшкат между опозиционност и подкрепа за управляващите. Затова на сбирката им имаше повече разпри, отколкото позиции. Това поставя партията поне до пролетта, когато се очаква да има национална конференция с избор на ново ръководство, в трудното положение на „ни риба, ни рак”.

В ДСБ пък стана точно обратното. С бърз личен избор Костов вкара две популярни лица в ръководството (техния кандидат-президент на предварителните избори Светослав Малинов и кандидата им за столичен кмет Прошко Прошков), с което неутрализира бъдещи вътрешни войни, заради предстоящия избор на нови ръководства по места.a

Прошков и младите поддръжници в неговия отбор се готвят за ключова битка за ръководството на ДСБ  София, което е загубило тотално доверието на активистите. Но сега естественият му лидер няма как да бъде едновременно шеф в политбюрото и шеф на софийската организация. Евродепутатът Малинов пък, който проведе много добра кампания и се очерта като конкуриращ Командира лидер, също е гушнат в ръководството, но не е негов заместник. Новоизбраният заместник Радан Кънев е сред най-верните хора на Костов, въпреки че не е така любим като д-р Петър Москов. На Москов се отрежда ролята на мюрето, което трябва

да пробва нагласите за бъдещото коалиране на ДСБ

Защото след като сложи ръка на властовите партийни центрове, следващата цел на политическия милиционер е да намери достатъчно надеждна ракета носител, която да вкара него и неколцина предани съпартийци в следващия парламент. На срещата в събота се чуха изказвания срещу партньорството с евентуалната формация на загубилата президентския вот Меглена Кунева, но спечелила близо 500 000 гласа. Тези изказвания на незапомнящи се оратори нямат нищо общо с тактиката на подкрепа за царистката, възприета от Костов още в първата изборна нощ. Тогава той призна, че много от гласовете на ДСБ са отишли не за Румен Христов, а за нея. Последвалите действия също са показателни за желанието на ДСБ да се прилепи към Кунева. А размахването на пръст към СДС с надменната препоръка да не рушат Синята коалиция е абсолютно лицемерие – същото, с което

цяла година ги тласкаха в таен съюз с БСП

Как иначе освен с протегната ръка към бившата еврокомисарка да си обясним думите на Москов, че срещу управляващите са гласували 700 000 души – това е сборът от гласовете на ДСБ и на Кунева. И че по думите му „тези хора обаче са част от хората, които отказаха да влязат във фалшивата схема "БСП срещу ГЕРБ". От тази гледна точка ценностите, които изповядват те, имат допирна точка с нашите. Живеем в атомизирано общество, особено в градската му част. Хората могат да бъдат обединени около конкретни каузи за определен период от време. В опита да съберем смисъла отново може би е по-важно да видим какво отричат разумните хора на България и под този общ знаменател да започнем да формираме общност, която да води България по пътя към модерна Европа. Тези хора така или иначе са отрекли статуквото ГЕРБ  БСП.” Очевидни са

неприкрити призиви за коалиране

с Кунева и не трябва да има съмнение, че Командира е готов на всяка колаборация, която ще го изведе над четирипроцентовата бариера, под която се намира в момента. Това си личи и от политическите перспективи пред партията, които той очерта в събота. Според тях, ако изборите са били сега, ГЕРБ с 30% от гласовете и 106 депутати нe би имала самостоятелно мнозинство в парламента; БСП с 21% от вота и 74-ма депутати, заедно с ДПС – 9,3% и 33-ма депутати, също не са алтернатива; „Атака” не би влезнала в НС; Синята коалиция със своите 7,8% и 27 депутати би продължила да е парламентарна сила. Сметката, която прави публично Костов,

не е тази, която калкулира задкулисно

защото той е наясно, че бъдеще със СДС няма. А може и да не е нужно. Цялата предизборна кампания на Командира беше насочена към това той да укрепи слабите си позиции, които имаше по места, и чрез СДС да влезе в местните парламенти, което по-късно да му даде реална власт, която да умножи привържениците му. Същевременно съюзът със сините просто неутрализира СДС. А колаборацията с БСП направо ги маргинализира. Всички негативи се пишеха на гърба на сините, а всички позитиви оставаха за Костов.

Дори само заради тази слепота на обитателите на „Раковски” 134 те трябва незабавно да напуснат тази сграда. Или най-малкото да се дръпнат крачка встрани и да отстъпят местата си на други, които Командира няма да води за носа, както го направи през времето на съществуването на Синята коалиция.

Естествено, че за Командира ще е още по-добре, ако неговите протежета превземат СДС през пролетта на Националната конференция. Така от раз той ще си гарантира влизането в следващия парламент. А ако това не е достатъчно, ще може най-малкото да си вдигне цената при бъдещия пазарлък с Кунева. А и не само с Кунева, но и с управляващите от ГЕРБ. Не сме сигурни обаче дали някой ще му се върже този път, както не му се вързаха герберите и оставиха Синята коалиция извън софрата на управлението. Когато от яйцето се излюпва слонче, не е трудно да разбере какво се е случило. Номерът на кукувичата прежда, който Костов умело прилага както вдясно, така и вляво през целия криминален преход, няма как да мине. Пък и кукловодите, след като загубиха и президентската институция, ще имат незначителни възможности за влияние предимно чрез партизански акции и бягство в землянките. Но и там ще ги намери Горския и тогава ще дойде краят на техните кукли на конци, каквато винаги е бил Командира.