След катастрофалния провал вдясно си търсят нов донор, който да ги пренесе над четирипроцентовата бариера. Положението им се утежни и заради краха на проекта „Синя коалиция“. Мартин Димитров и Иван Костов вече не крият неприязънта си един към друг и са на крачка от размяната на характерните за подобни любовни раздели цветисти обвинения. Разликата между двамата е, че Командира смята Мартин за лесна плячка и няма намерение да си губи времето в излишни емоции. Показа го веднага след като СДС кръшна с групата на бивши седесари, носеща романтичното име ОДС, и Иван Костов на бърза ръка и не без подобаваща показност официализира връзката си с партията на Яне Янев РЗС. Това
търсене на нова ракета носител не е от вчера
използван похват от десните лидери.
А тези дни се видя, че Костов е готов да пристане и на бившата еврокомисарка. Командира съобщи, че заради неприемането на синия кандидат за президент Румен Христов повечето активисти на ДСБ са гласували за кандидатурата на Кунева. Плонжът на бившия преподавател по марксистка политикономия към царистката, която получи близо половин милион гласа, продължи със следната препоръка към Росен Плевнелиев, която ще цитираме точно, за да не оставим и съмнение за истинските намерения: „Искаме да се обърнем с един призив към г-н Плевнелиев, че ако желае да получи подкрепата на синия вот, той трябва да заеме позиции плътно, до позициите, които защитаваше г-жа Кунева. По отношение на националната сигурност на страната и пробива в енергийната сигурност на страната, който би се получил от реализацията на големия шлем на настоящия президент Георги Първанов. Освен това, ако иска да получи тази подкрепа, да се намеси с целия си авторитет на човек, който представлява ГЕРБ в момента, да се спрат тези безобразия, които в момента текат в преброяването на резултатите, поне да направи декларация, поне да се разграничи от това, което се случва в момента, тъй като не са избирателите ни войници. Той ако направи тези неща, може да разчита на консолидиране на дясната подкрепа за себе си. Ако не го направи ще се яви такъв какъвто е. Това е.”
Няма да припомняме навремето как
Костов ухажваше една друга царистка Лидия Шулева,
нито ще се спираме и на други негови връзки с царската партия. Съобщаваме това, за да се знае, че той никога няма да престане да хвърля въдичките.
Но преди да продължим, нека да проследим и една друга драма вдясно. Още в първата изборна нощ лидерът на ГЕРБ и премиер Бойко Борисов предложи на десните ново сътрудничество. На пръв поглед една такава покана е нелогична, най-малко заради впечатляващата разлика в представянето на партиите членки на Европейската народна партия. Но всъщност няма по-подходящ момент от възстановяването на диалога между ГЕРБ, СДС и ДСБ. Времето е много удобно за притискане на бившата комунистическа партия и нейните креатури, както и за предприемането на непопулярни мерки. За съжаление трябва да отбележим, че подобно сътрудничество е невъзможно не само заради историческия факт, че който се е хванал с Командира не е прокопсал и че неговите данайски дарове (ще припомним за онези цветя и кутия с бонбони, с които пръв се озова във военната болница, за да ги подари на човека, за когото преди това тръбеше, че бил от подземието) никога не трябва да се приемат, а защото в политиката правилата са други, а пък понякога ставаме свидетели на това как жестовете невинаги се оценяват. Особено от хора, които нямат какво да губят в морално отношение и са си плюли на физиономиите. И Иван Костов и Мартин Димитров никога няма да си признаят, но основният извод за техния изборен крах всъщност не е това, че те започнаха да воюват със сродна партия от ЕНП, а че
СДС и ДСБ влязоха в съюз с БСП абсолютно против принципите,
залегнали в техните основни политически документи. И това избирателите нямаше как да им го простят и не им го простиха. Затова сега и двамата трябва да сърбат попарата на неуспеха. Но ако Костов има възможности за мимикрии, то Мартин няма големи шансове – със сигурност тръгва по пътя на Сергей Станишев след всяка загуба да казва, че остава на поста си, защото сега не е време за промени и партията трябва да се консолидира.
Докато на Командира, както се вижда, му е широко около врата, може дори да се „пенсионира”, както сам обещава. Той дори вече тика напред двама – Петър Москов за негов заместник и Найден Зеленогорски за лидер на СДС. Точно заради силната кандидатура на Зеленогорски твърдим, че лидерът на ДСБ няма особени притеснения по отношение на СДС. Той смята, че сините са му в кърпа вързани и рано или късно пак ще опрат до него. Не само защото Костов има значително по-голяма от тях електорална подкрепа в трите ключови града София, Пловдив и Варна, а защото пред тях няма голям избор – той се е постарал така да ги опакова, че да затворят сами пътищата си за измъкване.
Това, разбира се, не означава, че Синият лъв си е подвил опашката
Напротив сега е моментът СДС окончателно да се раздели с партии и лидери, които са имали неблагоразумието не само да скъсат с тях, но и да се опитат да ги унищожат. Само че не сме убедени, че това ще се случи по начина, по който го подготвя синият лидер. Мартин Димитров поиска вот на партийно доверие на 22 ноември. Най-вероятно ще го получи от Националния съвет, който той контролира. Но това пак ще е в нарушение на демократичните принципи, защото, след като избирателите не са ти гласували доверие, получаването му от една малка група лица го превръща във фарс.
Така че не се очакват кой знае какви промени. И това пак ще налива вода в мелницата на другата маргинална дясна партия. Не случайно техни протежета призовават двете партии да се саморазпуснат и да се появи нещо ново вдясно. От една страна, това изглежда най-правилното решение, но от друга - не е, защото се подготвят подставени лица да го поведат. В същото време в ДСБ например е започнала война на кръга около лидера срещу оформящия се много силен екип около неуспелия кандидат за кмет Прошко Прошков. Истината е, че Прошков е един от възможните обединители на дясното. Затова е и неудобен. Той се харесва и подкрепя от сините. Има и други кандидатури, но това трябва те самите да си решат. Имат възможности да го направят и без намесата на старите влъхви. Въпрос на време е това действително да се случи...
Но нека се върнем накрая отново към новия десен сценарий. Някак встрани остана и дразнещото на пръв поглед изявление на ДСБ, че те вече са четвъртата политическа сила след тези избори. Подобни изявления са характерни за техния нов политически приятел, който мнозина наричат Барон Мюнхаузен. Но те са много характерни за политическата ръкавица, която нежно се хвърля към госпожа Йес. Тук ще припомним как след изборите през 2001 година бившият вече премиер направи впечатляващия извод, че „гражданското общество се е превърнало в народ” и че ще стои на едно място, защото е избягал напред и ще чака да бъде достигнат. Вижда се ясно как днес горчивият опит е довел до нова тактика. Не се стои на едно място, а се бърза с уреждането на парламентарното кресло на следващите избори. При това не по начина, както се действаше спрямо ГЕРБ на предишните избори, когато твърде самоуверено бе заявено, че те държат „златното ключе” за властта. А директно с плонж. Затова няма как да повярваме в обещаното оттегляне на лидера на ДСБ. И ще следим с голям интерес
ще се развие опаковането на Кунева
Още отсега можем да се ангажираме с прогнозата, че това няма да се случи. Това, което ни интересува в този нов десен плонж, е, че той показва не само липсата на морал, но и ни представя истинската същност на Октопода, който през целия криминален преход е лансирал свои протежета, за да може безпрепятствено да дърпа конците в страната. Убедени сме, че провалът на мнозина десни политици през тези години е бил дирижиран с цел да останат само онези, които от самото начало са били програмирани от кукловодите на Държавна сигурност. Кодирана формула на подобен тип хора е безочливост и разчитане на късата памет. Достатъчна, за да им осигури дълъг политически живот. Само че времената вече са други, а и влиянието на бившата ДС значително намаля. Предстои новият президент Росен Плевнелиев да се справи с един от последните им властови центрове, намиращ се на „Дондуков” 2.
Затова и манипулаторите на прехода търсят нови възможности.
Една от тях бе кандидатурата на Кунева. Не случайно крахът на БСП и нейният възход на тези избори бяха като скачени съдове. Не е тайна, че чугунените глави сред бившите комунисти предпочетоха нея пред ренегата Ивайло Калфин. Със сигурност бившата еврокомисарка ще направи свое политическо движение. Костов знае това и вече се е насочил натам. Към това движение нищо чудно да се присъединят и принудително напусналите президентската институция бивши агенти и техните протежета. Не че червено-синята мъгла не е факт. Това, което е ново, е явното партньорство. То говори единствено за стеснения кръг на техните възможности. И за това, че тяхното време си отива. Защото тайната власт престава да бъде такава, когато бъде извадена на светло.
