Общо показвания

четвъртък, 24 ноември 2011 г.

Серго и сопите

Вместо да си подаде оставката след петте поредни загуби на БСП или да се скрие вдън земята от срам, лидерът на партията Сергей Станишев изненадващо реши да се прояви като бабаит. След заседанието на Изпълнителното бюро във вторник неговият пресцентър съобщи, че той бил категоричен, че правителството на ГЕРБ разбирало само от натиск и че то можело да бъде спряно само със сопа. Затова той призовавал членовете и симпатизантите на левицата навсякъде, където има обосновани социални протести, да ги подкрепят и да се включват в тях. „Правителството лъже ежедневно, отказва да води диалог и обявява война на всички”, заявил Станишев, коментирайки причините за недоволството сред хората. Според него след изборите са проличали реалните намерения на ГЕРБ. За пример лидерът на БСП напомнил за случващото се с БАН и БДЖ, за излъганите земеделски производители и за намерението да се вдигне пенсионната възраст от догодина. Освен чрез насилие червеният лидер смята, че трябва да се обсъди възможността Конституционният съд да се намеси и спре намеренията на управляващите за увеличаване на пенсионната възраст. Според него своеволните постоянни промени на правилата нарушавали доверието на хората в пенсионната система и ги демотивира да си плащат осигуровките. Същевременно социалистите имали куп мерки, с които да решат както проблемите, водещи до обществени конфликти, така и да се блокира растящата криза и дори да се започне плавно излизане от нея...
Всичко, казано от Станишев, звучи примамливо за готвещите се да стачкуват засегнати от последните действия на правителството. Но нито желанието да се изгонят със сопи управляващите от „Дондуков” 1, нито желанието да се помогне на хората са истински. Те са част от започналата още в изборната нощ предконгресна кампания в БСП за смяна на ръководството и неговия лидер. Така че ако има набити,
то те ще са пак заблудени наивници
които в годините на прехода се люшкаха в подкрепата си от партия на партия, но винаги оставаха гладни и с пръст в уста. Защото никак не можем да си представим самия Станишев със сопа в ръка. Не само че не можем, но подобни изявления от пиарска гледна точка вредят на имиджа му, защото карат опонентите му (които добре познават не само политическото му поведение, но и психопрофила му), да се заливат от смях, а блогърите да го вземат на подбив в писанията си. Това, разбира се, не е всичко, защото подобни думи може да радват слуха на онези, които измислиха лагерите и в които провинилите се противници на комунистическия режим бяха пребивани до смърт, но едва ли днешните асоциации с онова минало на Столетницата ще имат този ефект сред някои от водещите функционери от висшето ръководство там. Те са наясно, че надуването на мускули от Станишев е част от подготовката за вътрешнопартийната битка с основния му конкурент за поста – все още действащия президент и бивш партиен лидер Георги Първанов. Това, че той публично заявява, че няма амбиции за партийния връх и
предпочита да стои на последния ред
нищо не означава. Той има доста възможности, за да води битката непряко и дори да сложи свое протеже като лидер на партията. На червените манипулатори отдавна са им омръзнали излишните изцепки на Станишев и със сигурност ще подкрепят всички, които искат да го сменят.
Лидерът на БСП също разбира какво му се готви и едва ли ще остане със скръстени ръце. Не трябва да се забравя, че след Тодор Живков той е най-дълго задържалият се партиен лидер в Столетницата. В момента във висшето ръководство преобладават негови хора, в провинцията също има достатъчна подкрепа. Предполага се дори, че червеният експремиер ще премине в атака, преди заговорниците да започнат настъплението си срещу него. Неговото обкръжение е убедено, че връщането на Първанов ще е вредно за партията не само заради агентурното му минало, но и заради дирижирането през годините на редица грешни ходове, които днес не дават възможност на партията да бъде сериозен опонент на управляващите от ГЕРБ. Те имат и поучителния опит от неуспешното политическо завръщане на синия президент Петър Стоянов. Възможно е дори самите те да вкарат Първанов в капана, който много бързо накара Стоянов да напусне публичната политика и днес да се опитва да влияе само задкулисно на дясното пространство.
Не вярваме обаче той толкова лесно да се хване на тази уловка
Вече се говори, че решението му да стои в сянка е непоколебимо. Но за сметка на това хора, които той смята за удобни, като двамата бивши кметове на Смолян и Благоевград – Дора Янкова и Костадин Паскалев, спокойно могат да седнат на мястото на Станишев. И двамата имат достатъчен опит както в партийното строителство, така и в администрацията, за да могат да претендират за високи постове в едно бъдещо управление на БСП, макар то засега да изглежда почти невъзможно, особено след краха на червените на последните избори.
Този крах ни кара да се върнем специално към това агресивно (сопаджийско) поведение на Станишев. Няма нужда да го питаме защо изопачава фактите на изборния провал и с лека ръка си приписва чуждите гласове за свои.
Но ще му обърнем внимание, че оставката на червеното ръководство в Бургас по същото време, когато той се правеше на мутра, показва, че в тази партия има хора, които знаят как да постъпят, когато са загубили. Напълно е възможно подобни оставки да завалят и в други големи областни градове. Ако това се случи, бързият червен конгрес е неизбежен. А съдбата на Станишев -  предрешена. Защото бургаските оставки са като искрата, която може не само да помогне за оцеляването на червената партия, но и да й подейства пречистващо. Не трябва да има съмнение, че колкото и да е обигран, апаратът на БСП няма да може да се противопостави на една червена „арабска пролет”.
Лоши новини за Станишев идват и от Народното събрание, където той смята, че би имал предимство пред Първанов, защото той поне до следващите избори няма да има достъп до парламентарната трибуна. Само че появата на тези, които доведоха да спирането на еврофондовете към страната с погрешната политика на брифинги, в които атакуват бюджета за следващата година, изглежда доста несериозна. Самият факт, че тези, които загубиха доверието на хората и направо бяха изритани от властта, сега имат лица да атакуват управляващите, ги поставя в неловка ситуация. Как да им вярват избирателите, след като веднъж вече са им гласували тотално недоверие. От това няма начин да не се възползва и отборът, който иска
ново партийно ръководство на БСП
Станишев може би си мисли, че парламентарната му активност му носи точки. Но на практика става точно обратното. И то се вижда с просто око. Само лидерът на червените и неговото обкръжение бленуват, че могат да си върнат доверието на избирателите. Освен това след толкова много загуби и в самата БСП няма да чакат и ще се опитат да променят наложеното статукво. В партия със стогодишни традиции си има механизми за оцеляване, които да не допуснат разпада, който наблюдаваме вдясно. И тези механизми винаги са проработвали в такива трудни моменти. Как точно ще стане, не се наемаме да гадаем отсега. Но всички си спомнят как дори един толкова опитен и дългогодишен диктатор като Тодор Живков зейна на трибуната, дълбоко учуден, че го свалят от поста му.