Отдавна предупреждавахме, че червеният уклон на сините ще им изиграе лоша шега на местните и президентските избори. Но кой да чуе. Няма как десен избирател да гласува за синьо-червената мъгла. Сега на сините апаратчици им остава да преплитат неумело краченца като в онази балетна стъпка, която хореографите наричат па де буре (pas de bourree). И да ни разсмиват с маневрите си, защото, както навсякъде, и в политиката за да се постигне нещо, трябва да има последователност. А точно това липсва на СДС през последните години. Няма да припомняме как сините се изхвърлиха глуповато, като обявиха след парламентарните избори, че държат златното ключе, нито пък ще се спираме сега на това защо дълго време техният лидер наричаха Мавъртинчо.Истината е, че десницата се нуждае спешно от реформиране и нова визия. Но не чрез нови противопоставяния. Това със сигурност минава и през смяната на лидера, и през нова политика. Защото сегашните партийни апаратчици показаха, че не са в състояние да формират онази политика, която да върне изгубеното доверие на тези близо два и половина милиона избиратели, които въодушевяваха през деветдесетте години на миналия век.Няма да пропуснем да отбележим и че с идването на кризата консултантските договори огряваха само най-вътрешните хора вдясно, а останалите се чудеха защо елитът им живее добре, макар да не е на софрата на победителите.И не си даваха сметка, че не идеологията е важна за техните партийни началници, а единствено икономическите интереси. Точно тези ситни балетни стъпчици надясно и наляво оставаха скрити за изгладнелия десен електорат, изоставен още от времето, когато Командира каза, че ще стои на едно място и ще чака народът да го настигне...Винаги вината за всяка загуба може да бъде размита, както го прави лидерът на БСП например. Но защо трябва и Мартин Димитров да върви по този път? Нали каза, че държи оставката си в джоба! Нека направо да я подаде. Аман от апаратни игри!.. Отсега е ясно, че провинциалните лидери ще държат на неговото статукво. И опълчилата се софийска организация няма как да спечели тази битка с предизвестен край. Излиза, че цялата пушилка е накрая всички да излязат чисти и да няма отговорни за този огромен провал.Сигурни сме обаче в едно, че вотът на доверие, поискан от синия лидер, искрено ще ни забавлява. Няма начин вината да не бъде хвърлена на митичната бивша Държавна сигурност, а и Командира да го отнесе подобаващо. Не че дългата ръка на кукловодите от криминалния преход е за подценяване, нито пък Костов, който иска да сложи на „Раковски” 134 свое протеже. Само че резултатът от последните избори недвусмислено показа, че хора, които са си плюли на физиономиите и в морално отношение няма какво да губят, няма как да спечелят доверието на десния избирател.Ще кажем направо: знаем, че те са си наясно за поредната буря в чаша вода, която ще ни сервират. Няма как да ни преметнат. Но с усмивка ще приемам обзелото ги опиянение от възможността отново да се разкъсват едни други. Точно като в онзи виц, когато две мишки се напили и когато над тях прелетял един прилеп, двете в един глас възкликнали: „Вече и ангелчетата се появиха.”