Общо показвания

неделя, 4 декември 2011 г.

Маневри с тоталитарното минало


Само за няколко дни се видя, че левият завой на Синята коалиция им създава проблеми в парламента. В сряда малко изненадващо бе отхвърлен законопроект на сините за създаване на Институт за национална памет за престъпленията срещу българския народ. Целта на законопроекта е събирането, проучването, използването и популяризирането на документите на репресивния апарат и други органи и институции на тоталитарната държава в периода 9.9.1944 г. - 31.12.1998 г., свързани с престъпленията срещу български граждани.
Изненадата се състои в това, че той бе приет първоначално от мнозинството, но на финалната права бе отхвърлен. Отхвърлянето му обаче не е необяснимо. То се дължи на близо едногодишната политика на тотална опозиция срещу управляващите в сътрудничество на СДС и ДСБ с бившата комунистическа партия в пленарната зала. Никак не е морално да се вкарва за обсъждане такъв проект, който в сърцевината си е насочен в това да изобличи престъпленията на авторитарния режим след 9 септември 1944 г. и да служи за поука на всички, които биха искали да реанимират това минало, и в същото време тези, които го предлагат, да са част от това, което се определя като червено-синята мъгла. Нямаме предвид вносителя на проектозакона Лъчезар Тошев, един от малцината, които са били винаги против противопоставянето на сините срещу сродната дясна партия ГЕРБ. Но не можем да не обърнем внимание, че при гласуването в пленарната зала единственият, който отсъстваше от десницата, бе Иван Костов, лидерът на ДСБ. Това също не ни изненадва, не само защото той е идеологът на практическото сближаване с БСП. Макар че публично той ги громи почти всекидневно. Само че, когато трябва това наистина да се случи, а не на думи, бившият преподавател по марксистка политикономия категорично подкрепя социалистите или просто се скатава, за да не бъде упрекнат, очевидно от кукловодите, че не им свири по гайдата. Ако не беше
свързан със Столетницата
Костов първи трябваше да подкрепи този проект в пленарната зала. Защото, ако в зората на демокрацията това бе невъзможно, а по време на неговото правителство, (също поради съмнителни причини) това не бе направено, днес затварянето на тази страница би трябвало да бъде рутинна операция. Още повече че има  много добре работеща Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. А тъй като страната ни е единствената от бившите соцстрани, която няма такъв институт, може идеално да ползва опита на полския Институт за национална памет. Разбира се, взети са предвид разликите, защото в Полша прокуратурата е част от изпълнителната власт, а в България е част от независимата съдебна система. Но общото между сродните институции в бившите соцстрани е, че познанието за извършените престъпления би дало възможност за намирането на национален консенсус за единното им осъждане. Според проекта това би било акт, допринасящ за националното помирение и сплотяване на българското общество около европейските ценности.
Но как  да бъдат сплотени, след като са така разединени уж сродни партии, членки на Европейската народна партия. А и Октопода прави всичко възможно, за да възвърне позициите си, силно застрашени след загубването на властта на парламентарните избори през 2009 г. Наскоро манипулаторите на криминалния преход загубиха и президентските избори, даващи им възможност да влияят в редица ключови институции чрез квотата на държавния глава в тях. Затова
не се учудваме както на маневрите в парламента
така и на съответните институции, което, разбира се, не прави задачата на вече избрания президент Росен Плевнелиев толкова сложна. Вярно е, че двамата с отиващия си президент са на различни позиции за отзованите посланици агенти на бившата Държавна сигурност. Не може да бъде и друго, като се имат предвид зависимостта на единия от тях. Плевнелиев със сигурност ще се съобрази с решението на Конституционния съд по този казус. Както е известно, наскоро магистратите обявиха за противоконституционни промените в Закона за дипломатическата служба, ограничаващи възможността сътрудници на бившата Държавна сигурност да заемат ръководни длъжности в дипломатическата служба (посланици, консули и ръководители в МВнР). Ще припомним, че един от първите укази, които Плевнелиев обеща да издаде като президент, е да отзове посланиците агенти. Сега задачата му става по-сложна, но не невъзможна за решаване. Защото както той, така  и външният министър могат да направят така наречената
тиха лустрация на бившите агенти
Всъщност тя вече е в ход и повечето посланици са отзовани и едва ли ще бъдат върнати на постовете им въпреки съдебните дела, които водят срещу външното ни ведомство. Достатъчно е Плевнелиев да не допуска повече подобни назначения. Разбира се, това едва ли ще задоволи решения да сложи точка на това минало държавен глава. Той няма да пропусне да помогне на военния министър, за да бъдат сложени подходящи хора за шефове на служба „Военна информация”, а също така със сигурност ще прочисти от бивши агенти и другите две формирования, които ще са му подведомствени – НРС и НСО.
Сагата с посланиците с досиета продължава вече почти година. Тя започна на 14 декември 2010 г., когато комисията по досиетата обяви списък с над 190 имена на посланици и консули, свързани с бившия репресивен апарат на комунистическия режим. Кабинетът на Бойко Борисов поиска отзоваването на действащите посланици, но срещна съпротивата на президента Първанов, отказал да подпише задължителните за отзоваването им укази. По време на последната среща между Първанов и Плевнелиев този въпрос е бил отново обсъждан и двамата не са постигнали съгласие по него. Тука ще припомним, че в екипа на Първанов има доста бивши агенти. Най-вероятно е било обсъдено как те да напуснат заедно с бившия държавен глава, за да не се стигне до шумното им отстраняване. Това единствено означава, че избраният държавен глава
разполага с нужните правни механизми
за да реши този проблем и да изпълни обещаното пред избирателите още в изборната нощ.
В заключение можем да кажем, че мълчаливата съпротива срещу затварянето на тази страница от миналото не бива да ни учудва. А тропането със скелети, извадени от гардероба, само им прави лоша услуга и ги демаскира.