Седмица след жалкото представяне на президентския и очертаващата се катастрофа на местния вот вдясно продължава безхаберното поведение. (Само ще отбележим, че 70-те хиляди гласа, които получи синият кандидат за президент Румен Христов, в годините на подем на СДС се получаваха за часове в един район на столицата.) Единият син лидер се появи само за да декларира подкрепата за кандидат за президента на ГЕРБ и моментално се скри, за да избегне неудобните въпроси, а другият се изявява всекидневно, но абсолютно неадекватно, защото дори нямаше доблестта да спази устава и призове своите да не гласуват за червения кандидат за президент. А сащиса активистите с предложението да гласуват по съвест. Дори запитан лично как би гласувал, Мартин Димитров отново избегна конкретния отговор.
Затова изобщо не се учудихме, че червените тутакси се възползваха от двусмислието на лидера на СДС, като в началото на миналата седмица Сергей Станишев призова на местните избори там, където БСП не участва на балотажа, техните симпатизанти да подкрепят десни или независими кандидати, които се изправят срещу ГЕРБ. Димитров, разбира се, заяви, че няма да върне жеста на „Позитано” 20 и няма да призове сините симпатизанти да гласуват за Ивайло Калфин на балотажа и за подкрепа на червените кандидатури на местните избори, които се изправят срещу ГЕРБ.
Да се спрем на твърдението, че се прави опит да се подмени демокрацията с нещо друго, най-вероятно диктатура, и че сегашните избори много му напомняли „изборите отпреди 89-та година, когато страхът караше хората да гласуват за Тодор Живков”. Ще попитаме тутакси Димитров защо си служи с двоен аршин, когато става въпрос за миналото. От една страна, пропуска да почете малкото на брой, но авторитетни родни дисиденти като Георги Марков и Илия Минев например, смело изтъква, че понеже е твърде млад, няма как да бъде свързан с бившите структури на ДС (и кой знае защо поради тази причина е склонен да забрави тяхното присъствие в сегашната действителност), а от друга страна, използва времената на комунистическия авторитарен режим, за да прави твърде популистки сравнения със ставащото днес. Няма да си служим с много примери, за да му посочим разликата. Ще отбележим онези билбордове на партията на Яне Янев, цъфнали по пътищата на страната още в края на лятото, и ще го попитаме дали си представя какво би се случило с авторите им преди 10 ноември. За да го улесним в разсъжденията, ще припомним само, че
мнозина все още си спомнят колко хора бяха преследвани,
след като в акростиха на едно стихотворение, публикувано в печата, се четеше „Долу Тодор Живков”....
Няма да пропуснем и останалите бивши сини лидери от онази коалиция ОДС, които, както се появиха от нафталина, така бързо се върнаха пак в гардероба със скелетите. Ще ги отбележим не само защото сближаването с тях на партията майка СДС доведе до предизвестения разпад на Синята коалиция, но и защото всяка тяхна поява предизвиква крамоли и куп спекулации (независимо от това доколко те точно са носители на основната вина за края на второто дясно правителство на Иван Костов). Те всъщност са пример за това защо тези лидери трябва да си седят в сянка и да не си показват много носа. Защото не може един човек да е бил кмет и премиер, а сега до такава степен да се е сринал авторитетът му, че да получи по-малко от един процент. Същото се отнася и за друг един лидер, също бивш премиер, чието влияние отдавна е паднало
под минимума за политическо съществуване
По отношение на Синята коалиция ще вметнем, че съюзът с хора, напуснали СДС, не е нищо повече от една колаборация на сметките, зле прикриваща желанието за реванш и аншлус на синята идея. Затова и сега пешкира ще опере не този, който ловко се вклини отново на „Раковски” 134, а младият син лидер. Не бива да се учудваме, че от ръководството на ДСБ вече не са сигурни, че имат нужда от сините. Не че те имат по-добро представяне на тези избори, но техните ходове като публичност са печеливши, нищо че са само една фразеология и зад тях няма нищо, както се разбра от мнимата им подкрепа за кандидат президента Румен Христов. Всъщност управляващите не трябва да очакват от тях нищо добро. И те си го знаят.
Има и още нещо, което е много съществено. И то е, което окончателно отдръпна десните избиратели от Синята коалиция. Ще кажем направо, че няма нищо по деморализиращо и отблъскващо десния избирател от червено-синята мъгла. А тя шества в изобилие още от началото на тази година. Нейният пик, разбира се, беше по време на последния вот на недоверие към правителството, когато
синия лъв се прегърна с червената бабичка
за да гласуват заедно срещу партията - членка на Европейската народна партия. Затова и десните избиратели приеха подобна срамна дружба като част от статуквото на криминалния преход, довело до дългогодишната власт на Октопода и превърнало десните лидери в техни маши не само за постигането на личните им политически цели, но най-вече за обогатяването им и утвърждаването на икономическата им власт. Демократично мислещите хора искат да видят партия, която е по-силна от БСП. В момента това е ГЕРБ и точно това привлече една част от сините избиратели.
Специално искаме да обърнем внимание на призива на управляващите към десните, отправен им лично от премиера в първата изборна нощ. В нея Бойко Борисов отправи недвусмислен призив най-вече към партиите - членки на ЕНП, за сядане на масата на преговорите. Една седмица след този призив няма отговор от тяхна страна. Разбира се, ние не се съмняваме, че
страхът от асимилацията е този, който ги преследва
още от времето на кампанията за депутати за Европарламента. Какво точно ще решат, си е техен избор. Във всеки случай нямат много време за туткане. Те си знаят, че разговорите няма да са за „златно ключе” или пък направо за сядане на масата с благините от властта. Но от друга страна, всяка протегната ръка не означава, че ти носят данайски дарове. И тя в никакъв случай не бива лесно да се отхвърля. Това, разбира се, не означава, че трябва да се плонжира пред победителя, така както го направиха от партията, която е по-известна като „Ред, законност и държавна сигурност”. Няма нищо по-смешно и обезкуражаващо от този политически лупинг, приличащ повече на харакири.
Много ни е интересно също така какво ще се случи в СДС и ДСБ. Това, което е логично, е търсенето на онова единство сред младите им членове, което доведе до кандидатурата на кандидата за столичен кмет Прошко Прошков. Вярно е, че специално за ДСБ тази кандидатура предизвика известно брожение и има неясноти дали там няма да пламне война между отхвърления кандидат за кмет и близък до ръководство д-р Петър Москов и кръга около Прошков. От няколко дни Москов не крие с изявите си лидерските амбиции. Но това не е толкова съществено, по-важно е младите и в двете партии да дадат знак, че могат да върнат доверието на избирателите. Лошият резултат за Прошков всъщност е
не заради неговата личност, а заради неприемливото
обвързване на десните със Столетницата. В обновлението може да се включи и самият Мартин Димитров, който е техен връстник. Лошото за него е, че той не само бе подхлъзнат от лидерите на статуквото, но и продължава да защитава тези, които обслужват единствено „Позитано” 20. Затова за нас ще е интересно да видим как десницата ще реагира на новата политическа ситуация след тези избори.
Накрая, отново ще се върнем на онези обвинения за диктатура и полицейщина, с които десни политици пригласят на червените. И тъй като в главите им се върти непрекъснато златното ключе, ще разкажем следната любопитна история:
Трима рибари хванали златната рибка. Тя им казала:
„Пуснете ме и ще ви изпълня три желания. Но тъй като сте трима - на всеки по едно.”
„Добре, - казал първият, - имам един проблем. Аз съм шофьор на камион, постоянно обикалям из страната. И катаджиите все ме спират, все ме глобяват, все подкупи искат. . . Направи нещо по въпроса.”
„Ето ти една торба злато да си плащаш.”
„Аз пък живея в блок. - казал вторият. - Пълно е с хлебарки, не мога да се отърва. Направи нещо.”
„Ето ти една малка хлебарка. Пусни я в апартамента, тя ще избие всички останали хлебарки и после ще се самоубие.”
„А аз живея в къща. - казал третият. - Пълно е с плъхове, няма отърване от тях. Направи нещо.”
„Ето ти един малък плъх. Пусни го в къщата, той ще избие всички останали плъхове и ще се самоубие.”
Първият рибар помислил малко и казал на рибката:
„Знаеш ли какво. . . Я си вземи торбата със злато и ми дай един малък полицай.”
