Споделено с: Вашите приятелиСвидетели сме на безпрецедентна атака срещу европейския мир, която неминуемо ще се отрази на стабилността и на нашата страна. Звучи като клише, но е факт. Това, което впечатлява, е бързата и обединена реакция на президентството, правителството и парламента за осъждане на инвазията в Украйна и подкрепа на мерките на Евросъюза и НАТО за овладяване кризата.След Консултативния съвет при президента за увеличаване парите за отбрана, когато управляващи и опозиция демонстрираха единност този път в парламента, с помощта на опозицията беше приета обща декларация по повод на започналата война на Русия срещу независима европейска държава. Демонстрираното единение е ценно, особено при нежеланието на лявата партия, част от управляващото мнозинство, да подкрепи санкциите срещу страната агресор. А това означава, че вече има основа за търсене на общи решения с опозицията при неизбежните последствия, които ще има след отговора на Русия срещу санкциите.
Разбира се, първото, което трябва да се реши, е извеждането и транспортирането на нашите сънародници, които желаят да напуснат бойните действия. Засега броят на желаещите не е висок, но той може рязко да се увеличи. Следващите стъпки, както правилно ги отбеляза държавният глава, са “да няма прекъсване на доставките на петрол, храни и стоки от първа необходимост”. Досега управляващи и опозиция си търсеха вина кой е виновен за продължаващата енергийна зависимост от Русия и липсата на стабилни реверсивни връзки със съседните страни. Обвиненията включваха и корупционни схеми. В новата ситуация подобни дрязги ще са излишно губене на време.
Една от най-логичните мерки предвид ситуацията е да не се дават повече пари на руснаците за ремонт на бойните ни самолети. Еърполисингът вече е в ход, въздушното ни пространство се охранява и от партньорски държави. Очаква се също да спре дискусията дали у нас трябва да има сили на Алианса. Амбициите на Русия да възстанови Съветския съюз и да демилитаризира страните от бившия Варшавски договор е достатъчен аргумент страната ни да подкрепя всички усилия на натовското командване.
Преместването на паметника на Съветската армия и смяната на датата на Националния ни празник са стари дебати, които подновeни, са по-скоро емоционален откликване на случващото се. Най-същественото обаче е страната ни да поиска по най-бързия начин да получим парите по Плана за възстановяване и развитие, да влезем в Шенген и да паднат визите за САЩ. Не може да сме лоялен съюзник, а да ни третират като страна от задния двор на Европа. Освен това дори в този критичен за Евросъюза момент се вижда, че има страни, като Германия и Италия, които са против много твърди санкции. Това само трябва да ни покаже, че ние също трябва да отстояваме нашия интерес, най-вече с получаването на реални компенсации от Брюксел и на осигуряване алтернативни енергийни ресурси на достъпни цени.
Това може да стане не само като се разчита на усилията на правителството, но и с продължаване на взаимодействието с парламента и президентството, където да се търси съгласуването им с опозицията. На фона на случващото се деленето на наши и ваши, както и реформирането на съдебната власт на принципа “стани, за да седна”, вече изглежда нелепо. Мирът в Европа е накърнен, Студената война е факт, не дрязгите, а единството и стабилността на страната оттук нататък ще са тези, които ще осигуряват и сигурността ни.
