Споделено с: Вашите приятелиПолитиците нека не се крият зад пушилката на скандалите с доставката на муниции и оръжие за Украйна и оставката на военния министър. Добре че има разумни сред тях, за да прекъсват бързо спекулациите и се вземат целесъобразните решения. Няма как политическата ни класа да избегне главното – след икономическите последствия от ковид, настъпват непредвидимите беди от войната в Украйна: газова блокада, смразяващо високи цени на горива, поскъпване на храните, галопираща инфлация.
И не на последно място – бързо трябва да бъдат адаптирани идващите Украйна към обществения живот у нас. Повечето от тях са бесарабски българи, “Изключително важно е България да ги подкрепи, предлагайки им настаняване, храна и лесен достъп до трудовия пазар”, декларира лаконично, но точно министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер. Освен хуманитарна, мотивацията му има два други параметъра – обезлюдяването на страната и споделената от работодателите нужда от работна ръка.
Няма да коментираме съпричастността на страната ни към настаняването на украинците в частни домове, хотели, студентски общежития. Православната ни църква също активно се включва в хуманитарната мисия. Проблеми обаче има. Те се разбират от публичните разговори с пристигнали – имат нужда от бързото получаване на статут на постоянно пребиваващи и от легализирането на дипломите им. Даването на гражданство е по-дълга процедура, но тя не е съществена за трудовата реализация. Освен това Законът за убежището и бежанците е формулиран главно за бежанските вълни от Близкия изток...
С бежанците от Украйна ситуацията е друга. Заради тях, трябват такива законови промени. Не трябва да чакат статут на постоянно пребиваващи, а да могат да работят и със статут на временно пребиваващи до приключването на войната. А след края и, те да могат да продължат работата си и останат в страната. Това трябва да им бъде гарантирано, без да бъдат подлагани на нови процедури. Тоест, парламентът трябва да ревизира закона така, че тези бежанци да не бъдат изложени на чиновнически произвол и корупционни схеми. Същото се отнася и за признаването на техните университетски дипломи.
Трябва да се мисли и за следващия неизбежен европейски план - за следвоенно възстановяване и развитие. Така че нека политиците не търсят възможности за политически димки, да проявят не само съпричастност към прокудените от войната в Украйна, но и далновидност като се опитат да осигурят постоянно местоживеене и възможности за работа. Една част от пристигащите, така или иначе, работеха у нас като сезонни работници. Но редом с тях сега пристигат и високо образовани специалисти, от които нашата икономика има нужда. От това какви възможности ще им бъдат осигурени, ще зависи и дали те ще намерят своята нова родина или просто ще я използват като спирка по пътя за други страни.
