Споделено с: Вашите приятелОт зората на демокрацията винаги е имало стремеж за надмощие между независимите власти. Между премиер и главен прокурор рано или късно се е стигало до напражение, а в нередки случаи до война – предимно подмолна, но и открита. А възможността прокуратурата да бъде обяздена и да мине под шапката на изпълнителната власт е била цел на всеки премиер.
ИВАН ТАТАРЧЕВ (17 февруари 1992 – 21 февруари 1999)
До яростен конфликт се е стигнало още по времето на първия, изкарал цял мандат главен прокурор Иван Татарчев. Известно е неговото кредо – “аз политиците ги гоня от кабинета си”. В атаката срещу него още в началото на правителството на Иван Костов (21 май 1997 г. - 24 юли 2001 г). се използвала разработката “Змия”, за да бъде дискредитиран. В нея, според сведенията, негова близка, прибирала пари от разследвани престъпници, за да бъдат освобождавани от Татарчев. Причината за атаката срещу прокурора е извършващата се приватизация, определяна като “бандитска”. Затова прокуратурата е трябвало да бъде поставена под контрол
Преди сблъсъка с Костов, чепатият характер на Татарчев се проявява, най-вече в делата срещу бившите комунистически величия.
Той самият е репресиран от бившия режим и не крие омразата си към неговите висши дейци. Като краен резултат обаче нямаше възмездие. Независимо, че някои от тях търкаха наровете на следствения арест, пушилката беше повече, а заканата на Татарчев, че щял лично да доведе бившия член на Политбюро на ЦК на БКП Огнян Дойнов в чувал и да го изправи пред съда, се превърна в символ на магистратско самохвалство. Татарчев е безкомпромисен единствено към Андрей Луканов, бивш премиер, когото преследва до убийството му. Ето какво е написал в спомените си:
“По мое искане през юли 1992 г. 36-тото Народно събрание свали депутатския имунитет на Луканов. Задържахме го в следствения арест на „Развигор“, защото следваше да отговаря по дело №3 за помощите на държави от Третия свят, раздавани от правителството на Георги Атанасов (1986-1989). Повдигнахме обвинение срещу цялото правителство, а не само срещу Луканов. Той беше един от виновниците за икономическата криза, в която изпадна България. Десетте милиарда долара дълг, с който страната ни посрещна 1989 година, бяха източени от него. Не ме учудва, че след като раздаде част от тази сума и впоследствие си я поиска, се стигна до трагичната му смърт.”
Показателна за отношенията между прокуратурата и изпълнителната власт е аферата “Сапио”,
която се разиграва по време на управлението на Филип Димитров (ноември 1991 до 30 декември 1992 г.). Разследването се води близо десет години. Под прицела е най-вече Иван Костов, който през март 1992 г. в качеството си на министър на финансите в правителството подписва разрешение, с което фондация „Сапио“ една седмица да осъществява безмитен внос на стоки. Разрешението е парафирано като „еднократно, по изключение“, но има данни, че фондацията го размножава и с него внася няколко големи пратки от стоки за милиони долари. Интересно е да се отбележи, че чак в края на мандата си Татарчев излиза с мнение, че Костов (който междувременно вече е и премиер) има вина и трябва да бъде съден. Разследването е оставено да бъде довършено от неговия наследник Иван Филчев.
По времето на Татарчев гръмват и други дела – за банковите фалити и кредитните милионери. Има разследване и срещу “Мултигруп”. Но всички те се затлачват във времето, а оправданията за тяхното забавяне се изразяват във взаимни обвинения за тупане на топката между звената, призвани да разследват. Татарчев има неприязнено отношение към тогавашния червен премиер Жан Виденов, когото смята за нагъл, но не предприема нищо конкретно срещу него. Парадоксално, но факт - той храни добри чувства към към тогаващния министър на вътрешните работи Николай Добрев, когото смята за почтен човек.
НИКОЛА ФИЛЧЕВ (16 февруари 1999 – 22 февруари 2006 г)
По времето на следващия главен прокурор Никола Филчев гръмва грандиозен скандал между него и управляващите. Решени да не повторят грешката с избирането на Татарчев, десницата, разполагаща с абсолютно мнозинство, бабува за избора на Филчев, но в последствие се оказва, че са направили грешка. Той още в самото начало им показва, че няма да им играе по свирката. И за да го “контролират”, с помощта на службите, те подслушват цялото му жилище. Скандалът, известен като “Бръмбаргейт” гръмва на 28 юли 2000 г, когато Върховната касационна прокуратура изпраща съобщение до БТА, че в дома на обвинител №1 са открити подслушвателни устройства. Разлютеният Филчев извършва поредица арести, предимно на хора от службите. Посочва като виновник шефа на Национална служба “Сигурност” ген. Атанас Атанасов (днес лидер на ДСБ), а като поръчител – премиера Иван Костов. Уплашеният Атанасов търси защита в президентската институция в лицето на Петър Стоянов. Той разговарял с Филчев, който по думи на прокурора му казал:„ В държавата двама души могат да наредят да те подслушват - аз и той (Костов), кой мислиш е?" Атанасов не е арестуван, но е сред разпитваните. Обвинител №1 разказва, че „ген. Атанасов започна да „пее” при разпитите и да топи Костов. Шефът НСС твърдял, че премиерът е наредил подслушването.
Филчев бил готов да арестува и премиера Костов.
Но за да не дестабилизира държавата не го направил.
Според прокурора по време на управлението на Иван Костов са били продадени държавни активи за 30 млрд. лева, а в държавата влезли само 3 млрд.лева. Факт е обаче, че констатациите не са последвани от дела и осъдителни присъди. Същото е и по времето на Иван Татарчев – няма осъдени нито за престъпленията на комунистическия режим, нито за фалита на банките, в които потънаха спестяванията на българските граждани.
Коренно противоположни са отношенията между Филчев и следващия премиер Симеон Сакскобургготски. Името на премиера е замесено в скандал за предполагаеми корупционни схеми на арестувания в Италия негов първи братовчед – принц Виктор-Емануил Савойски. Според разследването проектът за детска болница в България с посредничеството на братовчеда и покровителството на Саксккобургготски е бил на цена, надвишаваща неколкократно подобни здравни заведения в Европа. Въпреки това в 39 Народно събрание на два пъти се правят опити проектът да бъде прокаран, което предизвиква протести и създаване на анкетна комисия. През месец юли 2004 г. девет депутати от опозицията дават доклада си за „Царската болница“ на прокуратурата. Започва проверка, но преписката е забавена почти две години, въпреки законовия едномесечен срок. Следващият главен прокурор Борис Велчев публикува доклад на 13 юни 2006 г., според който делото за „Царската болница“ е било умишлено забавено по нареждане на предшественика му Никола Филчев. Той отговаря, че в преписката нямало нищо, освен твърдения на депутати, че сделката била неизгодна. Филчев не можел да спира сделки, защото това му право било отнето.
Известно е, че главният прокурор е поддържал топли отношения с премиера Сакскобургготски и се е срещал конфиденциално с него. В последствие, обаче в интервю за БНР той подкрепя главния прокурор Иван Гешев и изпълнителната власт в лицето на Бойко Борисов за “политическата воля да бъдат наказани виновниците за хайдушкото разграбване на българската държава по времето на управлението на Костов и на Кобурга”, като подчертава, че основният проблем ще е този с давността. Изявлението му е свидетелство за двойнственост – държал е на “трупчета” депутатско разследване, а по-късно “забравя” за това си деяние и твърди, че трябвало да се разследва приватизацията и при двамата премиери.
БОРИС ВЕЛЧЕВ (23 февруари 2006 – 2 ноември 2012)
Следващите двама главни прокурори с пълни мандати – Борис Велчев и Сотир Цацаров минават не така шумно като на предшествениците им. За разлика от Татарчев, който открито заяви, че над него е само господ, нито Велчев, нито Цацаров си позволиха да спекулират с това че са на върха на независима власт.
Балансирането на отношенията с останалите власти е в центъра на вниманието и на двамата. До такава степен те се стремят да тушират напрежение между институциите, че Велчев е обвиняван защото е допуснал бившия МВР министър Цветан Цветанов да стане господар на разследването, заради което страната ни загуби куп дела в Страсбург. Известно е, че голяма част от делата, които започнаха при полицейски акции със звучни имена - „Недосегаемите“, „Медузите“, „Дедесарите“ и т.н., се провалиха в съда.
Мандатът на Велчев ще се запомни с това, че не той, а медийна известност получиха бившият градски прокурор на София Николай Кокинов и заместниците му Божидар Джамбазов и Роман Василев. През 2009 г Велчев се обяви за намаляването на мандата ня главния прокурор. Може да се отбележи че при встъпването си в длъжност той реши да ревизира прокуратурата, да провери десетки нейни разследвания, предложи и някои от подопечните си за наказания, но от това нямаше ефект. Три месеца преди изтичането на мандата му, Борис Велчев подаде оставка, той бе назначен за конституционен съдия. Тогава функциите на главен прокурор временно изпълни директорът на НСлС Бойко Найденов.
СОТИР ЦАЦАРОВ (10 януари 2013 – 18 декември 2019)
Номинирането и избирането на Сотир Цацаров минава под знака на първите протести пред съдебната палата. Те са по повод и на единодушната подкрепа за него на управляващите от ГЕРБ и президента Росен Плевнелиев. Политизирането на избора му предполага и последващите нападки срещу него. Следят се действията му не като главен прокурор, а като обвързаност с политически лица. Срещите му с набедени за ключови фигури в политическия живот на държавата са обект на медиен интерес. Публично достояние стават записи, в които се споменават зависимости. Стават известни и негови срещи, като тази в ЦУМ. В атаките срещу него е набъркана и Европейската комисия. Целта е да се свърже името му с процеса на “овладяването” на държавата от тогаващните управляващи от ГЕРБ. Цацаров е атакуван още при избора от Съюза на съдиите, а по-късно главен изразител на недоволството срещу него става Лозан Панов, председател на Висшия касационен съд.
Според опозицията Цацаров се активизирал за кратко след оставката на първото правителство на ГЕРБ. Тогава на прицел е взет експремиерът Бойко Борисов. Възобновени са проверките по случаите "Ало, Ваньо" и "Чакъра". Бившият вътрешен министър Цветанов стана обект на проверка по сигнал на Сергей Станишев за незаконно подслушване, която по-късно прерасна в три съдебни дела срещу него. Разследван е и бившият земеделски министър Мирослав Цветанов, назначена е проверка срещу бившата председателка на правната комисия в парламента Искра Фидосова, което я кара да напусне политиката
Най-шумна е аферата "Костинброд". В деня за размисъл, на 11 май 2013 г преди предсрочните парламентарни избори, прокуратурата влезе в печатницата "Мултипринт", където се изработваха бюлетините за вота. И обяви, че разследва престъпление срещу политическите права на гражданите. След съставянето на правителство от БСП и ДПС Цацаров нарежда и бяха образувани две дела за полетите на правителствения "Авиоотряд 28" от управлението на ГЕРБ. Най-колоритна бе аферата за “Тефтерчето на Златанов”, при която бе арестуван шефът на закритата по-късно комисия за конфликт на интереси. Прокуратурата организира прожектирането подбрани извадки от тефтер на задържания, от които се разбираше, че той е получавал нареждания "кого да удари и кого да оправи".
Шоуто от шумни прокурорски разследвания приключи с връщането на ГЕРБ отново на власт в коалиция с Реформаторския блок. В последствие имаше нови прокурорски разследвания но предимно срещу политически фигури от Реформаторския блок.
ИВАН ГЕШЕВ (18 декември 2019 - )
За да няма повече изненади, върналите се на власт търсят фигура, която да не лавира в зависимост от смяната на властта. Така те се спират на прокурора по мегаделото срещу КТБ. Иван Гешев. От самото начало на номинирането му, той среща яростна съпротива от страна на опозицията и от магистрати, предимно съдии. Висшият съдебен съвет обаче го избира със стабилно мнозинство. При това два пъти, защото единият път президентът връща кандидатурата му за преразглеждане. В крайна сметка и след кратко забавяне държавният глава подписва указа. Това не уталожава напрежението. Напротив, Гешев е дамгосан като “бухалка на мафията”, а след влизането на прокурори в президентството си спечелва и още един враг в лицето на държавния глава. Многомесечните протести, краят на мандата на ГЕРБ, едногодишното управление на служебни правителства и преминаването на ГЕРБ и ДПС в опозиция, допълнително клатят стола главния прокурор. По всичко личи, че за разлика от бившия главен прокурор Цацаров, който сам подаде оставка от комисията КОНПИ, Гешев няма никакво намерение доброволно да освободи поста. Даде знак към новия премиер, че не само няма да може да го отстрани, но и той може да попадне под ударите на прокуратурата. Тя вече го привика, за да получи негови сигнали...
Изводът, който се налага в края на този преглед на конфликти между главни прокурори и другите власти е, че в условията на повече тридисет години преход, който някои
определят като “криминален”, винаги е имало зависимости между уж разделените от конституцията три власти – законодателна, съдебна и изпълнителна. И винаги е имало стремеж за надмощие помежду им. Опасността от авторитарно управление се е засилила, особено след близо десетгодишното управление на ГЕРБ. Дали това ще бъде избегнато, зависи преди всичко от парламентарния баланс и най-вече от стабилно управление, подкрепяно не само от съществуващото мнозинство в пленарната зала, но и умело лавиращо и съобразяващо се с исканията на опозицията. Единствено диалогът ще е и пътят към реформирането на съдебната власт, така че да няма взаимни изкушения за надмощие, а само стремеж за спазване на законността.
