Минат се не минат няколко дни и току се появи оз ген. Атанас Атанасов и като латерна припомня как службите били заблудили власт и депутати, че война няма да има. А Държавният департамент на САЩ предупреждавал от месец, че Русия ще нападне Украйна и дори познали датата на инвазията. Трябва ли да се запитаме какво цели той или да го приемем като поредната негова интрижка, на която не трябва да обръщаме внимание...
Но ако все пак проследим внушенията му, ще видим, че те всеки път стават все по-заплашителни за националната ни сигурност. Започна се с това, че службите за нищо не ставали, защото не предупредили. После версията се разви, че напротив, те знаели, но нарочно не съобщили и накрая – разследваният за шпионаж полковник бил пенсионер от години, значи някой от секретните ведомства го снабдявал с информация...
Лошото е, че генералът не е сам - премиерът, заради едно непочистено стълбище по пътя към паметника “Шипка” и хвърлени снежни топки, реши да обвини НСО, а негови министри поискаха оставката на шефа и. Наложи се президентът да се намеси, обяснявайки колко са безсмислени обвиненията, за да поутихне скандалът. Това не хареса на Атанасов, който започна да поучава държавния глава, че не той, а кабинетът е този, който решава...
Може на депутата Атанасов паметта да е къса, но понеже нашата не е, ще му, как по време на управлението на Иван Костов дотърча в президентството да моли Петър Стоянов да го спаси от гнева на тогаващния главен прокурор Никола Филчев, защото се разкри, че го е подслушвал. По това време Атанасов беше шеф на контраразунавателната служба.
Не правим намеци, но искаме да напомним на генерала, че той е председател на парламентарната комисия по Национална сигурност. И като такъв би трябвало да знае, че службите предпочитат тишината. И използването им за политическа дъвка не е в полза на страната ни.
Истината е, че промяната винаги е добре дошла, но това не трябва да се прави от хора със съмнителни биографии. Идват ни малко в повече тирадите на служители на бившата Държавна сигурност от телевизиония екран, повече от тридесет години след промените. Няма да ни омръзне да повтаряме, че днес, особено в условията на безпрецедентна война в Европа, има нужда не от обвинения, а от единство и служене в интерес на страната ни.
