Общо показвания

сряда, 9 февруари 2022 г.

Пушилката съдебни реформи

Дежурната дъвка “отстраняване на главния прокурор” започва да омръзва на фона на разтящите цени, на изправените пред невъзможност да плащат “топлото” граждани, детски градини, болници, бизнеси, кметства - да спрем с изброяването, списъкът нараства непрекъснато. Ежедневното посочването на главния прокурор като главен виновник за всички беди в държавата е практика още от зората на демокрацията: търсенето на “жертви” и публичното “разпъване на кръст” – на известни политици, новоизлюпени бизнесмени, генерали от ДС, на цели олигархични кръгове. Откъсването на “опашката на гущера” пък се превърна в приом за получаването на глътка въздух от тяхна страна преди поредната порция от обвинения.

Всъщност нищо ново под слънцето – съдебната система си е същата, със сталински посткомунистически привкус, каквато я написаха и гласуваха създателите на новата ни конституция в зората на демокрацията. Че дори я бетонираха още тогава с необходимостта от Велико народно събрание, за да бъде променена основно. Не трябва да се учудваме, нали всички те бяха верни служители на предишния режим. И дори пребоядисването на някои от тях, не попречи да си гарантират чрез основния закон недосегаемостта си. С други думи казано - нека “кучетата си лаят керванът ще си върви”, както точно народът определя подобни ситуации.

Така че сегашните вопли са излишни. И изобщо не трябва да се изненадваме, а още по-малко да се възмущаваме, че прокурори влезоха в президенството, а сега привикват премиера на разпит, вместо вкупон да си подадат оставките и се оставят да бъдат разпънати от “борещите се за промяна”. Не е ли лицемерно изявлението на президента, че бил предупредил премиера при връчането на управленския мандат незабавно да реформират правосъдието ни, но същевременно си опроверга твърдението с пояснението, че това не е възможно при сегашния състав на Висшия съдебен съвет.

А какво да кажем за широко прокламираното решение на Конституционния съд, че министърът на правосъдието може да поиска отстраняването на Главния прокурор. Поредната възможност за търсене на политически дивиденти, но нищо реално на практика. Нали възможността да реформира беше дадена на нейния лидер от същата партия още при управлението на ГЕРБ. Но се провали, не само заради невъзможността да реформира, но и поради некомпетентност.

Изводите от тази игра на котка и мишка, с публично настъпване на чужди правомощия, не са лицеприятни. Най-вече за управляващите. Защото започва да става ясно, че цялата шумотевица е да се прикрие операцията “стани за да седна”. И дори под този словесен чадър, да се сключат изгодни за наши хора сделки. Като онази, приключила за секунди продажба на газ от “Булгаргаз”. Ако това ще е промяната, започва да се разбира защо се разтурва Антикорупционната комисия, защо се променя състава на “Комисията за енергийно и водно регулиране”. И разбира се, ако стане чудо, главният прокурор да бъде остранен и на негово място да се сложи “наш човек”... 

Няма нужда от такава промяна. И нека не я прикриват с фразеология. С подобни прийоми, то едва ли ще има съмнение, че реформа в съдебната система няма да има. И  всичко ще продължи по старому. До следващия изблик на народно недоволство.