След напрегната криза по границата между Украйна и Русия, най-после добра новина – руските части започнали да се изтеглят. Глътка въздух, но не и успокоение. Видя се от честите сбирки при президента и министър-председателя, както и на висшето военно ръководство в армията, че боеспособността на армията ни не е на ниво, че тепърва ще се окомплектова специален батальон, че поръчаните самолети ще се забавят и че е добре в бюджета да се предвидят повече пари.
Време е да се спре с многото говорене по темата и да се приемат съответните действия. И вместо да ни се казва какво трябва да се направи, да чуем какво е направено. Само тогава ще сме сигурни, че страната ни ще бъде не само опазена, но и ще можем да си партнираме с останалите страни от алианса. Докато това се случи, трябва да забравим излишното патриотарство, че и криворазбраното русофилство и да приемем чуждата помощ. Каквато всъщност вече получаваме по линия на еър полисинга.
Всъщност ситуацията е такава, че Русия няма нужда да ни напада, достатъчно е да спре енергийните доставки. Както и го направи преди няколко години, когато спря газопровода през Украйна и се наложи да купуваме три пъти по-скъп газ от Гърция. Така че сигурността на страната ни не се свежда само до армейско оборудване, а и на слагане край на енергийната зависимост от Русия. А това включва най-вече реалното пускане в действие както на очакваната през лятото връзка с Гърция, така и на другите реверсивни връзки със съседните страни.
Към тези задачи прибавяме и обещаните от настоящото правителство нови мостове над р. Дунав, тунела под Стара планина и стратегическата магистрала през Македония до Албания. Тези инфраструктурни проекти може да се осъществят и с пари по линия на НАТО. И ако може без много шум и политически пиар. Нека припомним как гърците като разбраха че по поречието на река Марица страната им е уязвима от емигрантите, бързо и с европари издигнаха за нула време такава стена, която тутакси пренасочи бегълците към пробитите огради на нашата страна.
Хубаво е че президентът като върховен главнокомандващ проявява загриженост към националната сигурност, но е добре тя да се изразява не с “биене на тъпани”, а с рационално взаимодействие с действащата власт, която по конституция е отговорна за сигурността на страната ни. Добра новина е, че държавният глава не отмени консултациите при него след съобщенията за оттеглянето на руските части и възможността военни аташета да присъстват на руските маневри в Беларусия. Напротив, сега е моментът за последно, и преди приемането на държавния бюджет, да се уточнят детайлите за бъдещите действия.
И не на последно място - да се определи още от сега дата за следващия съвет, на който управляващите да информират президента, а чрез него и обществеността ни какво конкретно са свършили. Но този път без да се прехвърля вина, нито към опозицията, нито помежду си. Отговорността за сигурността ни трябва да е еднакво поделена между институциите. Истината е, че страната ни не може да остава пасивна, защото конфликтът между Росия и Украйна няма да приключи скоро.
