Кадрите на шокиращо безразличие, с което приемащата сестра иска данни от лична карта и си бърка невъзмутимо захарта в кафето, докато срещу нея жена издъхва пред очите на детето си, със сигурност ще влязат в историята на родното здравеопазване. И всеки път при подобна престъпна безотговорност ще бъдат припомняни, както ни бяха показани отново онези снимки на двамата мъже издъхващи на стъпалата на друга болница, без някой да се погрижи за тях. Резултатът от онзи случай досега е няколко уволнени и наказани с предупреждение медици и затлачено следствие, което още не е приключило. Затова, независимо от сегашното светкавично задействане на цялата държавна машина – от премиера през здравния министър до местната прокуратура и власт, нека попитаме: това ли да очакваме пак като резулатт и след случилото се в болницата във Враца!?...
Едно от първите обвинения към здравните власти у нас бе, че няма разписани протоколи, които да указват как трябва да се действа при такава ситуация – от обаждането на спешния телефон, през инструкциите какво трябва да се прави, докато пристигне линейката, през реакциите на приемащия в лечебното заведение спешен екип, до действията на лекарите за спасяването на човешкия живот. После се оказа, че има, но само на хартия, защото се сетиха за тях, след случката. Последваха и разсъждения на прависти какво трябва да направят близките на починалата, за да бъде потърсена съдебна отговорност – как, ако не била направена аутопсията, това щяло да затрудни търсенето на такава...
След дъжд качулка е казал народът. Това дете остава сирак завинаги.
Нека обаче смирим гнева си и не обобщаваме с думите “навсякъде е така”, “цялата здравна система е прогнила”, “без връзки и пари не може”. Точно лекарите от спешната помощ бяха и са тези, благодарение на които са спасени хиляди през последните години на пандемията. Които и днес, заедно тези на първа линия, вършат чудеса. Затова и благодарността на спасените и техните близки към тях е неизмерима.
Нека си припомним калко са случаите на инциденти, било при катастрофа или на изпаднал в здравословен проблем на публично място, в които някой да е стоял встрани, да е гледал с безразличие и да е снимал с телефон. Напротив, присъстващите винаги се втурват и са помагали кой с каквото може за да спасят пострадалите. Нали всички видяхме преди седмица дългата опашка през “Пирогов” от желаещи да дарят кръв за спасяването на 17-годишната, блъсната от автобус.
Истината е, че това, което се вижда в конкретния случай, е покъртителната безчовечност демонстрирана на място където работещите са призвани да окажат помощ и лечение. Това бездушие не може да бъде оправдано с това, че работата на сестрата приключва само с регистрирането на пациента. И проявата на съпричастност не и е служебно задължение. И че тя просто трябвало да запише данните на пациентката без значение дали е умираща или вече мъртва. Нищо повече...
Всъщност демонстрираното бездушие по нищо не се отличава от преследването, смачкването и убиването с кола по междуселски път на онази млада жена преди дни. На тези безобразия трябва да се сложи край. Работещите в лечебни заведения трябва да са готови във всеки един момент да положат всички усилия, за да бъде спасен пациента.
И накрая нека споделим още нещо. Няма да бъдем обаче достатъчно справедливи в упреците си, ако ние самите не знаем как да окажем първа помощ, докато очакваме тази на медиците. А оказването на помощ на пострадали трябва да залегне в образователната ни система. Във всеки един момент трябва да сме готови да окажем такава помощ. Не можем да живеем така, сякаш сме безсмъртни. Затова и усилията ни трябва да са общи. Когато всеки се чувства длъжен за всеки, тогава ще има емпатия и взаимопомощ. И случилото се ще бъде само част от поучително минало.
