Ужасното убийство на млада жена през уикенда, преследвана от автомобил с дрогирани, блъсната и размазана до неузнаваемост, би следвало да шокира не само жителите от близките села, но и правоохранителните органи. Заподозряните заловени, ако се окажат и извършителите, би трябвало да бъдат осъдени по най-бързия начин и по най-тежките клаузи на Наказателния кодекс.
Не за друго, а защото не минава ден, в който да не научаваме за нагли насилствени действия, предимно срещу жени. Но напоследък и срещу деца. Не бива разтърсващите новини за такива зверства да минават на принципа “всяко чудо за три дни”. Похвално е, че разследващите все по-бързо залавят извършителите. Но и самата общественост, не само властимащите би трябвало да прояват енергична непоносимост към подобни актове на насилие. “Загриженост”, не само от НПО-та, която обикновено приключва със отчетни докладни и декларации към институциите, но и от местната власт, която би следвало да не чака някой друг да и върши работата.
В повечето случаи на насилие, особено над жени, престъплението тлее и се вижда от околните, но те предпочитат да си “траят”. А когато то стане факт, започва едно масово вайкане – какво добро момче бил извършителят, как никой не подозирал, че ще се стигне до това и взаимни обвинения между роднините на жертвата и на извършителя. С тази “ненамеса” на изненаданите от случилото се, те всъщност се превръщат в съучастници на престъплението. Тази пасивност трябва да приключи.
Изграждането на нов морал не става само с разпореждания “отгоре”. Разбира се, че властимащите не бива да си затварят очите към проявите на “недосегаемост” на местните бабаити. Но това няма да е достатъчно. Ще се спестят много усилия, ако толератността към другия се превърне в норма в семейството, в училището, на работното място и в останалите сфери на социалния живот. Но преди всичко трябва да се изгради култ към доброто. А към насилието да се подхожда с подобаваща строгост, така че тези прояви да останат в историята.
