Очаквано мораториумът се изрази в стряскащи сметки за отопление в социалната сфера, ресторантьорския и туристическия бизнес. И не само - оранжерии, хлебопекарни и производители на млечни продукти са пред фалит, цените за битовите потребители стават непосилни. Завод Арсенал пусна в принудителен отпуск 8000 работници. Кметства почват да спират уличното осветление, за да пестят ток. Не бива да забравяме и инфлацията. На този фон управляващите ръсят щедри обещания за безвъзмезни компенсации и нисколихвени заеми. Един през друг ресорните министри съобщават мерки, които галят слуха, но като времево решение не радват потърпевшите.
Предвижданата помощ за малкия и средния бизнес, в случай че се стигне до 4 етап на пълно затваряне, е в размер на 20 на сто от средните нетни приходи на тези предприятия за 2021 г., като таванът на помощта е до 100 000 лв. По отношение на туристическия бранш се обсъждат икономически мерки за засегнати обекти от мерките. При евентуален локдаун браншът иска 70% от оборота от 2019 година, което от туристическото ведомство са склонни да подкрепят. Кредитните линии по ББР са общо 60 милиона, 12 месеца е гратисния период за заведенията, 18 е за хотелите, което означава два сезона. Лихвата за него е сравнително добра - между 2,8 и 3,3 процента. Могат да кандидатстват представители на сектора, а лимит на средствата е до 250 000 за ресторантьорите и 500 000 за хотелиерите.
На пръв поглед е добре, че се обсъждат варианти, не се чака да се стигне до локдаун, за да се действа панически. Но всъщност говоренето в бъдеще време е факт, а парите за плащането на непосилните сметки са нужни сега. Управляващите твърдят, че още през идващата седмица ще внесат промени в закона за КЕВР, което ще отвори пътя за избор на нов екип там и за вдигането на мораториума. Обещават и мораториумът да падне предсрочно.
Няма да коментираме, че сегашният състав на Комисията имаше добро решение за облекчаване на потребителите, нито пък последвалите предложения за мерки, така че мораториумът да бъде вдигнат незабавно. Груби сметки показват, че единственият печеливш от него е държавата, макар че заради последствията, тази печалба може да се окаже химерна. Остават и съмненията за “изчегъртване” по добре познатата схема “стани, за да седна”, което едва ли може да се нарече промяна.
Истината е, че политическите интриги и уреждането на партийните протежета са в ход. Но това не интересува управителите на болници и детски заведения, които не могат да спрат дейността, заради неплатени сметки. Парите трябват сега, а ги няма. А и пандемията се разраства, локдаунът приближава. Затова управляващите трябва да спрат говоренето в бъдеще време и да демонстрират реална загриженост. Протестите са крайна мярка, новите избори също. Но те ще станат неизбежни, ако продължи нищонеправенето.
