Една дългогодишна и добре организирана схема на порочни политически назначения в уж автономната ни образователната система е на път да приключи. Без много шум и встрани от актуалните политически схватки, придвижващия се с последователност на китайска капка проектозакон за деполитизиране на образованието ни вече е обсъден в парламентарната комисия и нищо чудно съвсем скоро да бъде приет. Той бе подготвен още през лятото на миналата година и целта му е да забрани осъществяването на политическа и партийна дейност в системата на предучилищното и училищното образование.
А поводът е да се спрат от участие в изборите редица преподаватели, които от години са добре приети в партийните щабове. Известно е, че почти във всяка листа има представители на учителското съсловие, а често и самите директори на инспекторати са ангажирани политически. Единадесет от 28-те началници на регионални инспекторати са били в листите, сочи справката на МОН за едни от изборите през миналата година.
Най-същественият мотив е, че “принципът на автономията не може да се нарушава чрез осъществяване на политическа и партийна дейност в детските градини, училищата и центровете за подкрепа на личностото развитие". Категоричната подкрепа от страна на синдикатите също дава гаранции за успешното приемане и практическо осъществяване на деполитизацията.
Това обаче не означава, че няма съпротива. Тя се изразява с появата на “експерти” на финалните заседания, които представят законопроекта като удар срещу “патриотичното” и “граждански” ангажирано обучение, което трябва да подготви учащите да имат поглед и дори участие в бъдещите политически процеси. Подобни възражения са несъстоятелни, защото деполитизирането не означава забрана за членство в партии на работещите в образователната сфера, не обезличава и делото на нашите възрожденци. Но със сигурност нанася удар на партийните назначения на удобни “калинки”, гарантира автономността и отваря път на можещите. И най-вече на загрижените за създаването на високо образовано гражданско общество.
