Все по-тревожни стават съобщенията за невъзможност да се платят сметките за ток и отопление на жизнено важни социални дейности – болници, детски ясли, училища, центрове за хора в риск. В същото време управляващите обещават, че пари има и сметките ще бъдат платени. Проблемът е, че сметките се трупат от декември месец. Решението за компенсациите на Министерския съвет е едва от 20.01.2022. Това означава, че трябва да се изчака нотификация от Брюксел, после следва бюрократично разпределяне на средствата, кой колко точно ще получи, накрая самото министерство си дава десет дни да извърши плащането. Тоест най-рано през март може да се очакват реални компенсации.
Няма да коментираме какво би се случило, ако затворят дори само центровете за хора в риск, както предупреждава омбудсманът. Или пък децата да бъдат връщани по домовете си, заради затворени детски ясли. Оставяме настрани бизнесите, кметствата с поетапно загасваното улично осветление. Това, което се вижда е, че управляващите взимат мерки, но до тяхната реализация могат да настъпят тежки последствия. Отговорът, всичко зависи от бързото разписване от Брюксел, не ни успокоява. Необходим е друг по-бърз механизъм за компенсиране. Но затова трябва предвидливост и възможности за маневриране.
Не искаме да ставаме свидетели на замръзнали от студ възрастни хора и болни деца. Явно трябва да се действа по друг начин и държавата досега би трябвало да намери икономическите лостове. Факт е, че никога бедите не идват сами. Но когато с глупаво наложения мораториум, положението почне да става нетърпимо, тогава единственият шанс е управляващите бързо да направят смените в енергийния сектор, които са си наумили и да се заемат най-после да спрат опасната игра на оцеляване с човешките съдби.
