На тях все някой друг им е виновен. Но когато пристъпват към “възмездие” чрез саморазправа, това е резултат от слободия, която избраните да ни управляват са търпели прекалено дълго, вместо да я пресекат навреме. И когато станем свидетели на инциденти като нападенията срещу лекари в два последователни дни, придружени със откровени заплахи за убийство, вече няма нужда от осъждащи декларации от съсловните организации и публично обществено порицание, а от бързи действия на полицията и магистратите. Наказателният кодекс е изменен специално за да улесни наказателните производства, така че ефективните присъди да имат и превантивно действие. Утежняващо вината на извършителите е обстоятелството, че заради пандемията в сила са извънредни мерки.
Наясно сме, че тази бабаитска агресивност е стимулирана от засилващата се антиваксърска кампания и мекото реагиране на властите при опита на самозабравили се протестиращи да нахлуят и раздадат правосъдие в парламента. Както и към последвалата също толкова недопустима заплаха, че следващият път на прицел ще е Министерския съвет. Случи се дори нещо по-лошо – бяха поканени техни представители на помирителен разговор. Сред тях, според социологични проучвания, бе и един от главните подбудители на обществено недоверие към борбата с коварния вирус, погубил над 30000 българи досега.
Има нещо парадоксално и в двете прояви на агресивност към медиците. От една страна излиза, че животът на единия от тях му е мил и затова решава да си сложи “експериментална течност”, а при другия - близките беснеят, незабелязвайки немарливостта и очевидното неспазване на мерките за безопасност от техния роднина, включително и нежеланието му да се ваксинира. Но в Библията е казано: “И защо гледаш съчицата в окото на брат си, а не забелязваш гредата в своето око?”
Истината е, че развилнелите се побойници са неспособни да осмислят това предупреждение. И посягат на тези, които цялото ни общество пази и обгрижва в този труден момент. Нали те са тези, които не жалят сили за спасяването на човешки животи. Затова единственото, което може да ги окуражи да продължат доброто дело е, че трябва да се действа безкомпромисно не само срещу престъпващите закона, но и срещу подбудителите, както се действа в цивилизовиния свят.
