Защо Радан Кънев тръгна отново с победителите

Може много точно от психологическа гледна точка да се определи, кое кара лидерът на ДСБ Радан Кънев да признава грешките си, а не като своя патрон Иван Костов да се инати, да “стои на едно място”, за да бъде настигнат от “неразбралите го” и да обвинява всичко и всички за личните си политически провали. Но нека приемем елементарното - че го прави целесъобразност. И дори да предположим, че е проумял поредните пачи яйца, на които го е насадил бившият преподавател по марксистка политикономия. Факт е, че във Варна лидерът на ДСБ публично се отрече пред коалиционния партньор от провалилия се техен кандидат за кмет Чавдар Трифонов, дори призна, че предварително е разбрал, че няма шанс, заради осъдителни прояви в миналото. По същия начин преди седмица обяви и че бившият вече кмет на Хасково Георги Иванов бил грешна кандадатура.

Проблемът е, че Кънев и в двата случая, както и в други градове още от самото начало е знаел кой и как финансира кампаниите на ДСБ на тези места и защо като спонсори изплуват имената на преследвани и осъждани от правосъдието лица. В допълнение след разгрома се видя, че Трифонов напусна подкрепилата го ДСБ и стана независим съветник. В Хасково Иванов се отказа да участва в работата на местния общински съвет. А в уж най-успешният и “син” град Плевен лидерът на ДСБ дори не стана общински съветник. Ясно е, че всички те в действителност са имали намерения, свързани с криминалния преход и участието им в изборите е било да се домогнат до властови ресурс, с който да поддържат статуквото. И след като не са успели, са побързали да напуснат, загърбвайки партийните ангажименти.

Сега на лидерът на ДСБ му е някакси лесно да се отметне за пореден път и да тръгне след победителите в отделните градове. Още повече, че предложението за разбирателство идва от мнозинството. И това със сигурност ще има значение за очакваното по-доброто управление на ключови за страната ни областни центрове. Може да се приеме дори, че поведението на Кънев е знак за измъкване от мъртвата хватка на Драгалевския пенсионер. Дали обаче ще се случи или е само поредната политическа мимикрия, предстои да видим.

По-същественото е, че в тези градове още преди Кънев да си посипе главата с пепел, съмишлениците му бързо разбраха, че съдружието с мафията ги обрича на трайна изолация, затова и без неговото съгласие и участие, сами започнаха да отстраняват костовите подставени лица.