“Партийното решение на ДСБ явно е вдъхновено от тийнейджърския секс, където момчето убеждава: Спокойно, аз само малко. По този начин хем девойката недокосната, хем нагонът задоволен”, написа в мрежата бивш лидер на сините.
Не е точно, твърде романтично е.
Това, което обявиха след форум вечерта в събота лидерите на ДСБ в иначе романтичния черноморски град Поморие, си е съвсем явно извъртане по килифарски, както е казал народа. Дори е малко чудно възпитаници на Иван Костов да са така непоследователни - да излязат в опозиция, но да запазят министъра си, да останат в управляващия Реформаторски блок, че и отново свой министър на правосъдието да искат.
И това ако не е еманципация от драгалевския марксистки политикономист!...
Нека припомним как Костов, когато загуби катастрофално изборите, а Царят ги спечели през 2001 г., нареди на своите да не се обвързват с него, въпреки поканата. И заради това остана в опозиция повече от 10 години.
Но нали наближава Коледа и стават чудеса...
Шегите настрана. Нищо ново всъщност не се случва. Мантрите остават, демагогията също. Заради опасността да се върне отново управлението на Орешарски, ДСБ правели този компромис. Същите врътки правеше Костов, когато чрез приватизацията излъга привържениците си, че ще станат собственици на предприятията, в които работят, но в действителност ги продаде за жълти стотинки на бъдещите олигарси; междувременно скри досиетата и по-късно, вече в опозиция, докато говореше за човека от подземието, тайно ходеше да му носи цветя и бонбони в болницата, а в пленарната зала гласуваше заедно с червените.
В един отбор с БСП се очаква да бъде и новата опозиционна партия в този парламент ДСБ. Защо тогава Радан Кънев трябва да очаква, че и този път ще му повярват, въпреки шантавите лупинги през цялата години. Откъде накъде той ще говори, че сега трябвало да има търпение и реформаторите трябвало да стигнат до единно решение във вторник, след като той самият без да пита никой, сърцераздирателно обяви след оставката на правосъдния министър, че минава в опозиция. Лидерът на която и да е партия, след подобно действие, напуска поста си. Освен ако не е тоталитарна, разбира се.
Изводът от новата каша вдясно е, че в ДСБ си правят добре сметката. А меркантилността е лесно прогнозируема. Затова няма опасност за управляващите. И това е добра новина за стабилността на страната в труден за Европа момент. Макар че от нови избори вече никой не се стряска. Напротив, за определена прослойка, ако всеки ден е изборен, ще е най-добре. Що се отнася до техните партньори от Реформаторския блок, те трябва да решат дали имат нужда от ДСБ. И накрая, както обикновено се случва, излъгани ще останат протестърите, включително и тези от тях, които си мислят, че като яхнат уличните шествия, ще се докопат до властта за дълго, както се надяваше бившия вече правосъден министър.
