Общо показвания

четвъртък, 10 декември 2015 г.

Двойна игра


Винаги така става – когато играеш двойна игра, в крайна сметка губиш. Няма как една година да се защитават мантри, а на практика нищо да не се върши и Христо Иванов да очаква, че ще се измъкне сух. На всичкото отгоре остави съмнения, че стои зад клепането в Брюксел на главния прокурор. Едно е да участваш в хепънинги с протестърите по улиците, съвсем друго е да вършиш работа, спуснат с парашут там, където всъщност не ти е мястото. Това бе първото съмнение – че Иванов ще обслужва нечии корпоративни цели. А конституционните промени ще са прах в очите на слепите. В действителност вменената му за постигане цел бе рушене на постигнатата крехка стабилност на управлението, особено необходима, когато с атентати е застрашена европейската сигурност. И приоритетите на страната са други. Изискващи постигането на максимален консенсус между водещите политически сили, за да се защитят националните интереси.

От дълго време от протежетата на Иван Костов вместо конструктивизъм се чуват заплахи за напускане на коалицията, ако не се приемат техните ултимативни предложения за реформиране на съдебната система. Междувременно се видя, че самите те не са единни и дрязгите между тях допълнително създават впечатление за нестабилност. Всъщност толкова много станаха техните лупинги, че Радан Кънев заприлича на Вазовия герой Рачко Пръдлето, който уж живее „за едната чест и за едното красно име”, но в действителност никога нищо не е разбрал и е безполезен за каузата.

Парламентът няма нужда нито от парашутисти, които са непознати за правосъдието, но са удобни за кукловодите, нито от комични политици, които са срам за синята идея. Никой не се съмнява в необходимостта от реформиране на съдебната система. Но това не може да бъде направено от Иванов и Кънев – хората, чиято единствена цел е да я овладеят в своя и най-вече на тарторите си полза.

Сега, разбира се, ще се вдигне дежурният вой, че демокрацията била поставена в опасност и че възтържествувало статуквото. Причината за обвързаността на тези двама души не е от вчера. Иванов навремето, без да се замисли, предпочете звъна на парите, давани за НПО дейност, а Кънев – защото от години глупаво се захласва по драгалевските интриги на бившия преподавател по марксистка политикономия. Затова нито единият, нито другият имат шанс. И бързо ще бъдат забравени. Пръв ще го отнесе подалият оставка министър Иванов и с него окопалите се във властта реформатори ще оправдаят всичките си грешки. А Кънев още известно време ще подскача с нелепиците си, но и него ще изхвърлят, защото реформаторското статукво трябва да продължи. Там си дават сметка, че напуснат ли властта, пак ще потънат в забвение, както стана след управлението на Костов. Въпросът е дали управляващите от ГЕРБ са разбрали, че няма смисъл да продължат с несигурен партньор, който не служи на националните интереси, а обслужва скрити зад флага на демокрацията корпоративни и свои интереси.