Поредното нападение срещу санитарка в Спешното отделение на МБАЛ-Благоевград е на път да се развие по познатия ни начин. Обществен шум, жалба на потърпевшата, издирвателни действия и арест на извършителя, следва съдебно дело с неизвестно времетраене и наказание. Междувременно врявата стихва до следващия инцидент. Някак си започнахме да привикваме. Но това никак не е успокояващо. Не само защото има все още неразкрити престъпления като това в Борисовата градина. Но и защото заради Парижката касапница, българите все по-често звънят на тел. 112 за подозрителни лица и забравени на публични места чанти.
Досега след всеки такъв случай се поставяше въпросът за засилване на съдебните санкции, в резултат на това деянията срещу медици и учители бяха инкриминирани. Факт е, че нападенията срещу тях само за година надхвърлят няколко стотин. Но както се вижда, мерките не са достатъчни. Не е възможно да се разчита само на правоохранителните органи. И да се действа след като престъплението вече е извършено. “Спасението на давещите се е дело на самите давещи се”, възкликва героят на Илф и Петров. В случая хуморът е черен, но е логично тези, които са потенциални потърпевши, сами да се опитат да организират защитата си.
Един от начините е инвестирането във видеоконтрол. По улиците и на обществени места в центровете на няколко големи града такъв вече има или се изгражда. В това число и в големите болници. Мимоходом ще споменем, че в Лондон камерите надхвърлят 500 000. Биг Брадър действа превантивно, с негова помощ може да се реагира светкавично от намиращи се на място охранители или полицията. Бързото неутрализиране на насилника е това, която има най-добър обществен ефект. От една страна гражданите ще се почувстват по сигурни, а от друга страна тези, които търсят саморазправа, (както обикновено става с нападенията срещу медици), ще имат едно наум, че последствията за тях ще са неизбежни и тежки.
