През последната година
зачестиха инцидентите с планинари и
хора търсещи препитание в планините.
Стигна се до смъртен случая с берача на
боровинки под вр. Белмекен. Някои оцеляха
с цената на скъпо струващи усилия на
спасители, доброволци, военни летци.
Бяха отбелязани редица причини за
драмите. Като една от основните, наред
с неподготвеността и прекалената
самоувереност, бе посочена занемарената
и липсваща маркировка.
В същото време в планините
може да се видят множество забранителни
табели, с които се цели да се запази
природата. Има и надписи, които показват
пътя на туристите, но са поставени само
в началото, а зад тях настъпва ад за тях
– няма и следа от път и както в няколко
случая, се стигна до опасно загубване.
Друго, което прави впечатление е, че
тези табели са направени по европроекти.
Нека кажем направо –
похарчени са едни пари, които са потънали.
Те не са изпълнили основното предназначение
да бъде запазен човешкият живот, който
се смята за висше творение на природата.
Само ще отбележим, че
в Шотландия екологичната им организация
е най-големият работодател в страната.
Тези, които са имали възможност да се
движат по техните екопътеки, не само са
видяли, но и са почувствали какво значи
грижа за човека и природата.
Учудващо е, че НПО-тата
у нас, чиято основна цел би трябвало да
е нашите планини да бъдат превърнати
гордост за страната ни и обекти за
световен туризъм, правят всичко възможно
за да попречат на това. Било чрез
организирането на публични акции, или,
както става напоследък, по-прикрито,
чрез заемането на позиции в обществени
органи, които решават как ще се реши
един или друг екологичен проблем. (А
също така решават и как ще се разпределят
европарите за това). В същото време
техните лидери мълчат и не вземат
отношение за инцидентите с планинари,
което ги превръща в потенциалния
съучастници в разразилите се трагедии.
На трето място, на тях изобщо не им пука,
че за спасяването на загубилите се, се
харчат пари на данъкоплатците, при това
много пари.
Крайно време е
самообявилите се за еколози да се
поразходят поне из трите национални
парка – “Пирин”, “Рила” и “Централен
Балкан”, за да се убедят, че това
безхаберие не бива да продължава. И
вместо да размахват пръст, да направят
така, че родните планини да бъдат
привлекателни и най-вече достъпни,
включително и за хора с увреждания.
Силно се съмняваме
обаче, че това скоро може да се случи.
Причината е в комерсиализирането на
екологичната дейност и използването и
за рекет. В тази връзка, не бихме се
учудили, ако прокуратурата се самосезира
и предприеме съответните разследващи
действия. Крайно време е претендиращите,
че са еколози да разберат, че тяхната
задача е преди всичко да участват в
изграждането на един нов свят, в който
грижата за човека трябва да е в центъра
на вниманието им. Ако това не направят,
със сигурност ще трябва да понесат и
съответната отговорност.
