Доносите в Брюксел
Вицът “Я не сакам на мене да ми е добре, сакам на Вуте да му е зле” е особено актуален след последните избори, които превърнаха ГЕРБ в опозиция, нищо че ги спечели. Бившите управляващи не желаят да се примирят с това положение и се стремят към реванш предимно с недемократични средства. Докато управляваха, за всички беди герберите обвиняваха социалистите, като им приписваха партизанщината, характерна за комунистическата партия, чиито наследници се явяваха. След като загубиха властта обаче, ГЕРБ не се поколеба да използва като основно оръжие това, за което обвиняваше БСП - и стана основен автор на всички материали, с които
брюкселските чиновници размахваха пръста
на страната ни. Подобен подход най-малко отива на партия, която има претенциите да представлява десницата у нас. Но не ни учудва, защото може да се говори за създадени традиции в тази посока. Никак не е случайно, че тези, които днес са начело на листата на Реформаторския блок, са били и са най-големите душмани на страната ни. Няма да припомняме как Меглена Кунева направи услуга на онзи днес фалирал икономически кръг със закриването на два блока от АЕЦ “Козлодуй”, за да им създаде условия да загробят повече от милиард лева на данъкоплатците в гьола на АЕЦ “Белене”. Нито пък ще повтаряме печално известните факти, които й спечелиха прозвището Мадам Yes, докато беше еврокомисар в Брюксел. Бихме могли да се върнем и към времената на комунистическия режим, когато тя обслужваше тези, които изпратиха в изгнание повече от триста хиляди наши сънародници в Турция. И днес госпожата води листата на партиите, някои от които в зората на демокрацията бяха символ на новото начало. А какво да кажем за втория в листата, настоящия евродепутат Светослав Малинов - съвсем наскоро точно той и колежката му от ГЕРБ Мария Габриел призоваха в Европарламента комисаря, отговарящ за вътрешните работи, Сесилия Малмстрьом да бъде предпазлива в усилията си да помогне на страната ни за справянето с кризата с бежанците, защото сегашното правителство не само не се справяло, но имало съмнения за начина, по който щели да се харчат предназначените за тази цел евросредства.
Като класическо доносничество
може да се определи писмото на еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер, в което той изразява притесненията си от внесените промени (и вече приети) в Закона за енергетиката. Според вносителите на проекта соцдепутатите Таско Ерменков и Явор Куюмджиев то било писано в стил “една жена каза” и авторите на канавата му си личало, че са от България. Последвалата след това среща между експремиера Бойко Борисов и Йотингер само потвърди тези съмнения.
Затова избирателите трябва бъдат особено внимателни в предстоящите, пък и в следващите избори за кого гласуват. И да направят така, че вместо да бойкотират изборите, да изразят масово предпочитанията към тези, които действително ще представят техните интереси. Това е единственият им шанс срещу готвещите се за реванш кукловоди на криминалния преход.
Добре е да попитаме по този повод държавния ни глава Росен Плевнелиев Брюксел ли е мястото, където той трябва да се оплаче, че е бойкотиран от правителството, защото по време на посещенията му в чужбина нямало министри с него. И колко лошо било, че се готвел импийчмънт срещу него. Но и това ще подминем, защото последвалото му изказване за това, че Африка и Европа трябвало да бъдат равни, на което и
Вазовите чичовци биха му завидили, е достатъчно красноречиво, за да не приемем думите му сериозно. Те едва ли ще се приемат и от еврочиновниците, но си остават знак, че
изказването на президента не носи ползи за страната
Бихме могли да напишем и цяла тирада за посещенията на ексминистър Цветан Цветанов в белгийската столица, изцяло свързани с доноси срещу действията на правителството за кризата на бежанците, както и за дейността на МВР, което по думите му използвало насилие срещу мирно протестиращи граждани. Това предизвика справедливия гняв на вицепремиера и вътрешен министър Цветлин Йовчев, който изригна: “Страсбург осъди България заради ареста на Гуцанов, доколкото си спомням. Има повече пострадали полицаи, отколкото протестиращи. Когато Цветанов говори за полицейско насилие, това е все едно Хитлер да вземе темата за правата на човека.”
Нарочно оставихме накрая примерите с Плевнелиев и Цветанов. Те едва ли ни топят пред Брюксел с цел лични облаги. Но тяхното поведение не е по-малко укорително, нито по-малко престъпно. Двамата може да не си дават сметка, но докато в страната ни водещите позиции се заемат от такива политици, то тя няма да има шанс да заеме достойно място в Евросъюза. Защото няма нищо по недостойно от политици, които работят против интересите на страната ни.
