Двуличието на Плевнелиев

Росен Плевнелиев не пропусна възможността за поредна дискредитация на президентската институция с поведението си на оплаквачка в Деня на Конституцията. Демонстрира и неуважение към Народното събрание, защото доказа, че идва в пленарната зала, за да демонстрира показност, но не и съпричастност, както подобава на един държавен глава.
Не стана ясно защо точно в този ден трябваше да обяснява колко много утвърдителни укази за закони е издал, а е върнал само 7 за преразглеждане. Не можем да се съгласим и с твърдението му за ясните аргументи, с които ги е връщал. Не е нужно да правим преглед на всички. Достатъчно е да припомним само за опита му да бъде преразгледан промененият закон за Сметната палата, за да се убедим, че не е достатъчно запознат с решенията на Конституционния съд, както и с

фактологията
по приемането на промените в закона

А това, че си пожела в този специален ден като държавен глава да чува контрааргументите на политическите партии, преди ветото върху определени закони да бъдат оборвани в парламента, прозвуча не само неубедително, но и смешно. Никой не пречи на държавния глава лично да чуе в пленарната зала всички “за” и “против”, не само по време на дебата по ветото му, но още при обсъждането на всеки законопроект.
Нелепо и нахално е от негова страна да се изказва по въпроси, свързани с Конституцията, след като Конституционният съд даде ход на дело срещу негови противоконституционни действия.
По отношение на мониторинга на Европейската комисия към България и Румъния твърде популистки прозвуча пожеланието на Плевнелиев в предизборната кампания за европейските избори партиите да дебатират и по тази тема, а избраните евродепутати да защитават обща позиция. Ще е истинско чудо такава позиция да бъде изработена, като се има предвид, че основните занимания не само на опозиционните евродепутати, но и на техните лидери е

с всички средства да вредителстват на страната ни

А след като благодарение на тях Брюксел предприема санкции, те да обвиняват управляващите, че не могат да се справят. В този хор всъщност за пореден път се включва и държавният ни глава. Съвсем наскоро точно в белгийската столица той обвини правителството, че не изпращало свои представители по време на воаяжите му в чужбина. Така че добре би било вместо у нас да говори едно, а в чужбина друго, президентът изобщо да не повдига тази тема. Едва ли някой в обществото не разбира защо обитателят на “Дондуков” 2 се опитва да създаде поредната пушилка.
Като опит да бъде на всяка манджа мерудия си обясняваме и осъждането от негова страна на скандала с фалшифицираните подписи. Известно е, че това се прави от зората на демокрацията. Но днес, след като всеки български гражданин има възможност да провери дали не фигурира името му в някой списък против желанието му, тази врява цели единствено да се убие желанието на мнозина да гласуват. В тази връзка не говори добре политик на такова ниво като Плевнелиев да пледира за наказания. Това той можеше да направи като част от своята предизборна кампания. И ако го беше направил, нямаше да се стигне до днешните ексцесии. Той щеше да бъде запомнен с извършването на добро дело.
Само че по онова време вероятно е било изгодно тази афера да си остане публична тайна

И Плевнелиев като част от това статукво си е затварял очите.

Отправените нападки по отношение на Русия от държавния глава отдавна не ни учудват. Особено като след серия от подобни тиради, припна към Сочи, за да се срещне, уж случайно, с президента Владимир Путин. И дори се опита да скрие, че се е виждал с него. Подобна двойственост показва, че той може да говори едно, но в действителност да върши точно противоположното. Затова ще пропуснем дежурните словоизлияния и ще се спрем на абсолютно голословното твърдение, че се готви нов “Берлински конгрес” за украинския народ.
Големите политически играчи щели да решат съдбата на Украйна, без да се съобразят с нея. Плевнелиев вероятно живее в миналото. И разбира се, далеч от реалността, след като прави подобно сравнение. А може би той просто се ръководи само от мисълта да блесне със сравнението за “Берлинския конгрес”. Това, че се е объркал, е най-малкото, което може да се каже. Оценяваме също, че лупингите, които Плевнелиев прави, са за да оправдае статута си на върховен главнокомандващ. Факт е, че армията ни е зле и има спешна нужда да смени руските самолети. Необходими са й модерни зенитни и локационни комплекси, с които да се противопоставим на всеки опит за нарушаване на въздушното ни пространство. Но това не са публични приказки, а въпрос на действия, при това наистина без много да се шуми.

Това, което прави в момента Плевнелиев, е демагогия
и е обидно за всички, които са в армията в момента

Държавният глава има най-малкото право да говори за диверсификация, след като докато беше регионален министър тази тема беше отворена само на думи, но в действителност бе замразена. Ясно е, че целта е да бъдат хвърлени камъни срещу сегашното правителство. Ако беше президент на място, той би следвало да отбележи, че точно това правителство работи усилено и по четирите интерконекторни връзки с нашите съседи. Любопитно ни е също защо при своите посещения в чужбина той не поставя този въпрос, а си урежда тайни срещи с шефове на енергоразпределителни дружества, които не плащат дълговете към правителството, а и води със себе си само бизнесмени, близки до фалиралия приятелски кръг.
Всъщност вероятно не трябва да се задълбочаваме толкова много върху действията на президента. Те не са нито смешни, нито чак толкова опасни. Плевнелиев вече е станал нарицателно за това какъв не трябва да бъде държавният глава. Но понеже идват светли празници, при това поучителни, не трябва да има снизходителност в оценките ни. Най-малкото, докато той все още заема този пост.