Болезнената неадекватност на реформаторите

Напоследък изявите на Реформаторския блок са почти толкова смайващи колкото тези на президента Росен Плевнелиев. С наближаването на изборите тяхната неадекватност става право пропорционална на западащия им рейтинг. А фактът, че вече са под чертата на необходимите им 6 процента, за да имат свой депутат в Европарламента, ги превръща в мишена за подигравки от страна на тези, които се настаниха в тяхното политическо пространство. Впечатляващо е как реформаторите с упорство, подобно на онова, което демонстрира Иван Костов, след като загуби изборите през 2001 г. и обяви, че смята да стои на едно място (защото избирателите не били достигнали неговото ниво), днес не виждат гредата в своите очи, а посочват треските в другите. Не е възможно десният избирател да бъде убеден, че трябва да гласува за “червената кукувица” Меглена Кунева, за настоящия евродепутат Светослав Малинов (който се прочу напоследък с откровените си действия в Брюксел срещу националните ни интереси), както и за подредилите се след тях в листата партийни лидери. А след срамното плагиатство на предизборния клип, както и след позорната кражба на лични данни, и на малкото верни техни фенове им светна, че трябва незабавно

да напуснат тази клоака откровени мошеници

на които и Остап Бендер би им завидил.

Може и да не съзнават, но на избирателите им се вижда не само смешно, но и нахално, те да продължават да се наричат реформатори.

Ако сред десницата имаше реални политици, а не маши на старите играчи и на техните кукловоди от криминалния преход, нямаше да допуснат това да се случи. От кумова срама щяха да подредят листа, в която на първите места да се открояват лица от гражданското общество, нямаше да допуснат лидерство на компрометирали се фигури като Мадам Yes, както и да изхвърлят петнящи марката СДС измислени интелектуалци. И това, че не го направиха, ни кара  да направим нелицеприятния извод за

планиран провал на десницата

и насочването на избирателите към ГЕРБ, чийто реваншизъм е от момента, в който разбраха, че те не само принудително не са завършили мандата си на управление, но и че са загубили и възможността да бъдат на трапезата на властта.

Не може по друг начин да си обясним непостоянството в позициите на самозваните реформатори. От една страна, с право обявяват, че най-големият им противник на изборите ще е ГЕРБ, а от друга страна, припкат да се срещат с тяхното ръководство. И то по тема, която е имала хипотетична актуалност по време на протестите миналата есен, но сега изглежда глупава на фона на стабилизираното управление. Не е случайно, че по нищо друго не се обединиха двете формации. А на изпроводяк Бойко Борисов

подигравателно им пожела успех

по темата на предстоящите срещи с  останалите парламентарно представени партии. Всъщност би било чудо, ако такива срещи има. Внушението, че управляващите имат интерес от предсрочни избори, особено ако спечелят предстоящите (уж за да затвърдят управлението за нови четири години), не почиват на никаква логика. Напротив, дори да загубят изборите (което е малко вероятно заради провала на проекта АБВ, както и на все по-силните позиции на техните коалиционни партньори), сегашното мнозинство едва ли ще сдаде властта. Затова

управляващите нямат никакъв интерес

да правят пиар на един файтон хора

като им дават възможност да се правят на значим фактор в политиката, какъвто отдавна не са. Напълно погрешна е тактиката на десницата да се противопоставя на единствения реален проект за диверсификация на газовите доставки - “Южен поток”. Срамното гласуване в Европарламента на десните евродепутати за спирането му ще остане като доказателство за това, че мястото им не е там, защото действията им са срещу интересите на страната и националната й сигурност. Няма да коментираме атаките им към управляващите, че заемали антиевропейски и антинатовски позиции. Фактите говорят точно обратното и поведението на десните допълнително ги лишават от възможността да получат по-широка подкрепа.

“Евразийският съюз” вече не е аргумент, а мантра за тях

която ги тласка в полето на фантасмагориите по същия начин както онези притеснения на държавния глава, че руски самолети достигали до столицата в безнаказаните си полети. Все по-ясно става, че Мадам Yes и нейните сподвижници се затварят в света на болезнените илюзии. Всяка поредна загуба, вместо да ги отрезви, ще ги кара да се хващат за косите и да продължават опитите да летят в прекрасния свят на Барон Мюнхаузен. А вятърните мелници ще са поредните мними злодеи, които те ще припознаят като врагове и с характерния си възторг ще се опитат да победят. И ще загубят, разбира се.

Съвсем естествено възниква въпросът за ползата от това жалко положение, в което са изпаднали наследниците на автентичната десница. 

На практика вече никой няма нужда от тях. Социалистите нямат мълчалив съюзник в тяхно лице, както беше в предишния парламент, няма дори перспектива това да се случи в близко бъдеще. С невъзможността си да прескочат на този етап изборната бариера, включително и тази на евентуални парламентарни избори, реформаторите автоматично оставят ГЕРБ като единствения противник на БСП. За бившите управляващи съществуването на тези малки партийки е оправдано само ако те имат шанс за следващото Народно събрание. И тъй като това е все по непостижимо, обясним е снизходителният тон на Борисов. Но няма да коментираме поведението на бившия премиер по този повод, защото радостта му от упадъка на реформаторите е прибързан. Той става за сметка на други формации, които успешно заемат тяхното място и са заплаха за възможността Борисов да се върне на власт. Истината е, че нито реформаторите, нито ГЕРБ трябва да бъдат допуснати до властта. Едните поради невъзможността да предложат нищо ново, освен да бъдат нечия патерица, а другите поради безпрецедентния провал на тяхното управление и преждевременното им изхвърляне от властта.