Общо показвания

събота, 12 април 2014 г.

Граници на търпението


Посещението на генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен е поредното доказателство за партньорската лоялност на страната ни, особено във времена на кризи. За едно десетилетие членство доказахме, че даваме своя принос не само в партньорските отношения, но и в операциите на Алианса. Затова не можем да не сме чувствителни, когато някои наши съюзници от Европейския съюз започнаха да ни размахват пръст за щяло и нещяло. Преди няколко дни председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу предупреди страната ни да бъде много предпазлива при реализирането на газовите връзки с Русия. Преди това ЕК ни изпрати писмо, в което поиска обяснение за промените в Закона за енергетиката, които според тях отдалечавали проекта “Южен поток” от нормите на европейското законодателство. Изненадващо за ранга на такъв шеф, Барозу си позволи да обясни нежеланието да се откажем от проекта с многото руски шпиони у нас.
По същото време авторитетната агенция Ройтерс в прав текст написа, че “България отдавна е аномалия в Европа - една страна в ЕС и НАТО, която в същото време се чувства близка с Русия”. И че сме 

изправени пред “най-сериознотоизпитание на лоялността” си към ЕС, откакто сме се присъединили към съюза през 2007 г.

Излиза, че страната ни трябва да се откаже от единствената реална диверсификационна връзка, какъвто е този проект. И то в момент, в който Украйна отказва да плаща на Русия, а Русия заплашва, че ще врътне кранчето. Нека си припомним каква паника настана в страната ни, когато газът спря при подобна ситуация през 2009 г.  
Има нещо гнило в тази евроканонада.
Затова ще попитаме тутакси защо не се атакуват останалите европейски страни, които ще ползват газ по този тръбопровод.  А какво да кажем за мълчанието по отношение на онези 4000 германски фирми, които продължават да работят с Русия, а 
шефът на “Сименс” се снима заедно с Путин в Москва и демонстративно заяви, че дружбата им ще бъде едва ли не вечна.

В интерес на истината ще кажем, че Барозу е прав, когато говори, че 

има възможност за други връзки, които могат да осигурят диверсификация на българската енергетика. 

Няма да коментираме защо нито една от газовите тръби със съседите не е завършена оттогава досега, така че да нямаме тези главоболия днес. Но ще попитаме председателя на Еврокомисията какво направиха за нас от 1 януари 2007 г. (когато ни присъединиха) до сега, за да нямаме този проблем. Нищо, разбира се. Е, няма как да приемем този популизъм. Нито пък да се примирим с двойния аршин. Не само поради патриотичните подбуди, че сме една от най-старите държави в Европа. Но и заради принципите на европейската демокрация, които предполагат не само солидарност, но и добронамереност в отношенията.
Затова в заключение ще кажем, че след като големите европейски страни се ръководят от собствения си интерес по отношение на Русия, не виждаме причини и ние да не следваме този път. Може да го кажем и по-грубо, в техния стил на последните им нападки: “Нека кучетата си лаят, керванът ще си върви.” Но няма да го направим.