Общо показвания

понеделник, 28 април 2014 г.

Бездънното пропадане на реформаторите


С “неоценимата” помощ на “червената кукувица” Меглена Кунева продължава падението на Реформаторския блок и под чертата за избираемост на предстоящите избори. На подобна “помощ” се радва и президентът Росен Плевнелиев, който в приветствието си по случай откриването на кампанията показа за пореден път, че не е безпристрастен и мълчаливо обозначи партиите, за които не бива да се гласува.
Всъщност наистина е срамно Кунева да откаже дебат с бившата външна министърка от синьото правителство и настоящ лидер на “Синьо единство” Надежда Неински, доскорошен партньор, а днес противник, най-малкото поради последната причина. Това показва не само комплекса на човек, който е насаден на чуждо място, не дори и липсата на морал, но преди всичко ни разкрива

характерната двойственост на машите на прехода

- да се представят за такива каквито не са в действителност. Така Кунева затвърждава мястото си в редичката, редом с двамата президенти, настоящ и бивш - Плевнелиев и Георги Първанов, които дадоха и дават всичко от себе си, за да обслужат фалирали приятелски кръгове.
Противници на десницата може би ще потрият радостно ръце и ще приветстват поредната интрига. Но това ще е прибързано, защото подобно противопоставяне разкрива единствено до каква степен те са приватизирали дясното пространство и са го превърнали в мним противник на левицата, без да има нужда от това. Освен това самото поставяне на Кунева за водач показва, че проектът им не е дългосрочен, а е само до евроизборите. След тях дори  Кунева да се класира и се превърне в добре познатата ни Мадам Yes, размахваща пръстче от Брюксел, разпадът на самопровъзгласилия се за

реформаторски файтон от кукли

е неизбежен. Кунева няма да отстъпи мястото на кандидата на ДСБ Светослав Малинов. Това ще накара хората на Иван Костов да задействат “петата си колона” в ДБГ (Движение България на гражданите), водена от Прошко Прошков и Найден Зеленогорски срещу Кунева и Даниел Вълчев. И разпадът й, предотвратен преди няколко месеца, сега ще се случи. ДСБ ще разбие ДБГ със същата лекота, с която през последните близо 20 години унищожаваше десницата, за да докара избирателите от близо 2 милиона и половина на под 100 000 хиляди. СДС също ще зареже “реформаторите”. Бившият главен секретар на партията Боби Марков зае категорична позиция в социалната мрежа, че след изборите, независимо от резултата, ще отдаде “цялата си енергия, лични финанси и време за оставките на всичките 5-има лидери от коалицията” и че “оттам нататък ще го интересуват единствено СДС и ДСБ.” Разочарованието от сегашната коалиция не крият в мрежата и редовите десни избиратели. То обяснява и главоломно сриващия се рейтинг на сините.

Кунева няма да е единствената, която ще изгори. 

Със сигурност ще я последва и Радан Кънев, който не оправда доверието на патрона си Костов. И не можа да осигури на партията силна позиция в дясното пространство. Напротив, с неадекватните си изяви - веднъж за сътрудничество с ГЕРБ, след това на отричането му - само предизвика подигравки сред герберския елит. И вместо Кънев да си върне изгубените гласове, е на път да изгуби и малкото, които има. А това в политиката не се прощава.
Има и още нещо, което буди смях - това е намерението на Кунева да създаде енергиен съюз, който да се пребори с руската газова зависимост. Яростната позиция срещу “Южен поток” и у нас, и в Брюксел на “реформаторите”, показва единствено, че те обслужват чужди на националните интереси. Не може по друг начин да си обясним подобно поведение, след като евентуалното спиране на проекта ще ни отнеме възможността да получим няколко хиляди нови работни места и милиарди евро в бюджета на страната.
Но тези, които с лека ръка и против решението на Върховния административен съд затвориха атомни реактори и ни насадиха гьола на АЕЦ “Белене”, са

доказали, че са готови на всичко заради личното си благоденствие.

А откровеното намерение на техните кандидати за евродепутати, че ще превърнат в основна кауза доносите срещу страната ни, за да може брюкселските чиновници да спират еврофондовете ни, когато си искат (и ги пренасочват към техните страни), е шокиращо. Няма друга страна в Европа, включително и най-евроскептичните, чиито представители в Европарламента да вършат подобни безобразия. Е, българите вече не са чак толкова наивни, видяха какво им се случи по време на предишното управление, когато европарите потънаха в строителството на мащабни проекти, които сега вече се ремонтират. И не случайно свалиха ГЕРБ преждевременно от властта.
Затова

номерът на фалиралите олигарси не може да мине отново

А и те самите си търсят вече нови лица, които да заместят провалилите се Кунева, Плевнелиев и Първанов. Фактът обаче, че не можаха да привлекат на своя страна протестиращите и дори с намесите си успяха да ги задушат, показва, че са отмираща върхушка, която няма място нито в политиката, нито в икономиката, не за друго, а защото участва активно в посткомунистическото ограбване на страната. Точно то доведе гражданите и до отчайваща безпътица, изразяваща се напоследък с чужди на народопсихологията ни прояви на етническа омраза и носталгия по соца, гарнирана с евразийски мераци. Изобщо не се съмняваме, че пременилите се с натовски одежди кукловоди ще получат полагаемото им се възмездие. Отдавна в Евросъюза и НАТО знаят кой кой е в страната ни. Добрата новина е, че и избирателите вече са наясно и знаят как да защитават интересите си.