Двойните стандарти за "Южен поток"
Газопроводът “Южен поток” се очертава да бъде първият общ за управляващи и опозиция национален приоритет. Това се потвърждава от изказвания през последните дни на външния министър Кристиян Вигенин, както и от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Основният аргумент за важността на тази газова тръба за страната ни е, че газта директно пристига от доставчика, макар той да е същият, който в момента държи 95% от нашия пазар. Това, което не се казва, е, че докато проектът се превърне в реалност, страната ни ще е завършила
алтернативни газови връзки с Румъния, Гърция и Турция
и това ще ни даде допълнителна сигурност, ако все пак Европа наложи блокирането на “Южен поток”. Трета добра новина е, че твърдата позиция на страната ни идва в момент, в който се появява реалната възможност тръбата на “Южен поток” да заобиколи страната ни и да мине през територията на нашите комшии от Турция. Те не крият, че нуждите им от газ са нараснали, а руснаците също ще са доволни, защото ще преодолеят натиска на Европа. А това е най-лошото, което може да ни се случи - загубите за страната ни ще са значителни.
Никак не е маловажно например при безработицата, че ще загубим планираните 5000 работни места, свързани със строителството на газопровода, както и данъците за бюджета от фирмите, ангажирани с него. И какво от това, че за евентуалния провал ще се хвърли вината за двойственото поведение на опозиционните евродепутати, които преди седмица гласуваха в Брюксел против проекта. Подобни извъртания отдавна не ни учудват, неведнъж сме ставали свидетели как лидерът на ГЕРБ си мени позициите по няколко пъти на ден. По-важното обаче е следващите депутати за Европарламента да забравят дрязгите и демонстрират единство по този важен за страната ни приоритет. Редно е преди такива гласувания нашите представители да попитат защо подобни дискриминационни мерки не се вземат срещу доставките на газ от “Северен поток”, както и за тези, които идват през Украйна. Също би трябвало да се постави въпросът за размера на компенсациите, които следва да получим. Със сигурност Европарламентът ще се откаже от подобно гласуване, ако ще трябва едновременно с него да ни гласува няколко милиарда евро компенсация за щетите от пропуснатите ползи.
Добре би било
парламентът ни да излезе с твърда позиция за тръбата
Вижда се, че обвиненията, които ни се отправят за нашето нежелание да бойкотираме “Южен поток”, стават все по-несъстоятелни. И че те целят страната ни да опере пешкира за недалновидната политика спрямо Русия, водена през последните години от европейските ни приятели.
В тази връзка не може да пропуснем позициите на реформаторите и експрезидента Георги Първанов и неговата формация АБВ. Макар че нито едните, нито другите са от съществено значение в политическия ни живот. Не само заради твърдите им позиции (реформаторите “против”, а Първанов “за”), а заради несъстоятелните им аргументи.
Категоричното отхвърляне от страна на реформаторите на всичко руско вече придобива комични размери
а баенето на известния и с другото си име експрезидент започва да прилича на музиката от латерна, която тъй като е “механична”, не се съобразява, че позицията им е същата като на управляващите. Дразнещо и подозрително е, че Първанов непрекъснато се стреми да внуши на обществеността, че АБВ са единствените защитници на руските интереси у нас. Подобен тип натрапчивост не само издава безпомощност, но и болезненост заради невъзможните им за осъществяване амбиции. Затова, когато Първанов размахва пръст с думите “Някой решил, че по проектите, които минават за руски, а те са български, те са и с европейски измерения, някой ще се самоопределя идеологически запад-изток. Това са глупости, извинявайте!”, няма как да не се подсмихнем и да не си помислим, че глупостите казва Първанов. Подобна демагогия е контрапродуктивна в днешно време, особено сред избирателите, които са се опарили от неговия
“Голям шлем”, загробил милиарди в гьола на АЕЦ “Белене”.
Би могло да се потърси вина за настоящото състояние на енергетиката ни и в погрешното управление на правителството на Бойко Борисов. Само за 2013 и 2014 г. те са одобрили бизнес план за НЕК, водещ до загуби от общо 1 милиард и 200 милиона лева. А бездействието им по отношение на диверсификационните газови връзки е било пословично. Това енергийно закопаване би могло да се разгледа и от криминален аспект. Но за това си има прокуратура. В момента най-важни са стабилизационните мерки, предприети от управляващите още преди да избухне кризата в Украйна. Напредъкът по отношение на връзките с Румъния, Гърция и Турция е очевиден. Впечатляваща е и последователната и твърда позиция на социалистите. Тя е убедителна и заради публичността й. Няма да припомняме тъмнината и задкулисните операции около “Големия шлем” и онази дупка в АЕЦ “Белене”. Така че сегашното мнозинство по отношение на енергетиката няма нужда нито от нападки, нито от мнима подкрепа. Достатъчно е то да продължи да я следва така както досега - ненатрапчиво, но твърдо и безкомпромисно в полза на интересите ни, без да се поддаваме на натиск нито от Запад нито от Изток.
