Общо показвания

четвъртък, 3 април 2014 г.

Първоаприлските лъжи на президента


Щеше да бъде чудо, ако президентът Росен Плевнелиев пропусне деня на лъжата и не забърка поредната политическа каша. Държавният глава използва съобщенията за засилени разузнавателни полети на руската авиация, за да настрои обществеността срещу управляващите, а също така да се прояви като ястреб срещу бившия голям брат. Плевнелиев прозря конспирация в действията на Москва, целяща да отслаби нашата авиация (състояща се от руски самолети), да изхаби бързо летателните си часове и да се приземи за ремонти, който те да ни откажат. Фантазната му логика е такава, че в отговор ние по същия начин бихме го помолили най-после да си признае какво точно са си говорили на онази среща в Сочи с президента Путин, че и до днес се пази в тайна. И тъй като за неговата партия е характерно да върши точно обратното на това, което публично твърди, да предположим, че както навремето Тато е договарял тайно присъединяването ни към Съветския съюз, това е предложил отново нашият президент. Видя се със случилото се в Крим, че на господин Путин не му е чужда идеята да възстанови Варшавския договор. И каква по-добра възможност да спечели точки пред бъдещия си господар за бившия член на комунистическата ни партия, като своевременно му поднесе страната на тепсия.
А какво да кажем за последвалото нелепо твърдение, че като държавен глава бил спазил конституцията, когато направи онзи гаф с членовете на ЦИК и хвърли вината върху управляващите, които бавили писането и приемането на Изборния кодекс година. На Плевнелиев и през ум не му мина, че преди година управляваше правителство, назначено и контролирано лично от него.
Но нека оставим шегите настрана и комичната му роля на пишман главнокомандващ. Можем да забравим дори за Скалистите планини и обидно клюкарското му изказване за срещата с британската кралица. Но някак си ни е трудно да се примирим с разкритията за офшорките с негово участие. Прокуратурата едва ли ще ги забрави, защото оттам наднича не само сянката на онзи фалирал икономически кръг, но и целият криминален преход. Как да подминем ролята на Плевнелиев в подклаждането на уличните протести. Те започнаха през миналия февруари срещу високите сметки на ток, дошли от компании, с чиито шефове той тайно се срещна година по-късно във Виена.
Истината е, че час по-скоро трябва управляващи и опозиция да се договорят за смяната на резилящия институцията президент. Вижда се, че и едните, и другите губят излишно време и нерви, за да замажат антиконституционната му дейност. Проблемът е, че напоследък Плевнелиев се превръща и в заплаха за националната ни сигурност. Дълго време той не взе отношение по кризата с бежанците, след това се потопи дълбоко и за евентуалната енергийна криза, заради събитията в Украйна, а напоследък зорлем иска да ни вкара във война с Русия. Добре че в НАТО не са толкова наивни и добре знаят къде точно летят руските самолети. Накрая ще кажем, че новият политически път, по който всички твърдят, че трябва да се тръгне, задължително минава през импийчмънта на несъстоятелния ни президент.