Подтичването на залутания президент

Държавният глава Росен Плевнелиев, изглежда, не си е взел поука от безпрецедентния за президентската институция провал на последния консултативен съвет. Изненадващо той обяви вчера, че ще проведе консултации с политически партии във връзка с протестите в страната. Според него те ще отнемат няколко дни и той се надявал на отговорно отношение, а не като на онова по време на злополучния четвъртък миналата седмица. По думите на президента политическите партии, представени в парламента, имат своята огромна отговорност пред нацията в този момент, "те трябва да вземат решението, да поемат ясните ангажименти и аз като президент съм готов денонощно да работя за това, но се ангажирам и за това да разширим периметъра, защото иначе този протест ще бъде системен".

Няма да коментираме „системното“ флиртуване на държавния глава с протестиращите не за друго, а защото 

той самият е част от „системната грешка“, 

изкарала хората по улиците. Сигурни сме, че Плевнелиев не е забравил как беше посрещнат от тях само преди седмици и как се наложи служителите на неговата охрана бързо да го приберат в сградата на президентството. Също така знаем защо той вече не иска да си спомни как даде кредит на доверие на правителството на Пламен Орешарски, а само след броени дни  го отне с изявление, в което престъпи конституционното си правомощие да олицетворява единството на нацията. Изобщо не се учудваме и че допусна да се провали за първи път в най-новата ни история заседание на Консултативния съвет по национална сигурност по такъв безсрамен начин. Защото се очакваше това да се случи, най-малкото заради прибързаността и неподготвеността.

Когато обаче в бъдеще свиква заседание, свързано със сигурността на страната, е добре президентът ни да знае, че тя е свързана преди всичко с икономиката. И когато се говори за национална сигурност, преди всичко 

трябва да се разбира финансова и икономическа стабилност 

и след това да се говори кой какъв пост е заел и защо го е заел. В този смисъл, ако все пак такова заседание трябва да се състои, то трябва да бъде свързано единствено с мерките, които предприема премиерът  Пламен Орешарски за стабилизирането на страната и подпомагането на най-засегнатите от кризата. Ако държавният глава може да помогне със свои идеи, това би било добре за всички. За съжаление господин президентът  върви в грешна посока – вместо да надгражда, както обещаваше в предизборната си кампания, през последните дни той трескаво се опитва с евтини популистки трикове да реанимира сриващия се главоломно негов имидж. И, разбира се, да отклони вниманието от отговора, който трябва да даде на българското общество, 

какви са тези забележителни български експерти, 

които имат толкова солидни познания и опит да направят целия технически анализ по строежа на „Бизнес център София”, който се изпълнява от "Линднер-Ирис Имобилен", и са наети от европейска компания срещу огромния хонорар от 259 000 долара

Изобщо не се съмняваме, че зад цялата пушилка, която държавният глава вдига, се крие желание за поредния служебен кабинет. Интересно ще ни бъде дали когато дойде време за такъв, в него ще вземат участие тези скъпоплатени експерти. И понеже стана дума за служебен кабинет, няма как да пропуснем как държавният глава благослови нарушаващото не само законите на страната, но и на етиката самоназначение на служебния премиер за посланик в Рим. Така че когато държавният глава говори, че има бариери на моралност, които никое правителство не би трябвало да прекрачва, как да му повярваме, след като той самият ги е прекрачил. В този смисъл

политическият джогинг на президента

е безсмислен, защото това всъщност е едно подтичване след събитията и опит единствено за лично оцеляване.

Няма да връщаме лентичката назад, за да му припомним, че още като е приел номинацията си за държавен глава, е трябвало да бъде наясно, че ще бъде наблюдаван под лупа. И че последните разкрития за негови участия в офшорни афер, тутакси ще ни припомнят и негово присъствие в еврофоруми, на които са се вземали решения срещу тази порочна практика. Изобщо няма да го питаме как се е чувствал, едва ли по това време му е светвало за онази граница на почтеност, за която днес говори, едва ли е оценявал отговорността си заради прекия му избор и това, че трябва да спазва онези текстове от конституцията, отнасящи се до единството на нацията.

А спомняте ли си как реагира нашият президент след земетресенията!

Един известен психиатър толкова се стресна от думите му, че съвсем спонтанно възкликна:

„Отчаян съм от президента Росен Плевнелиев. 

Обяви, че земетресенията протичат без жертви, защото Господ Бог е „българин“

 Както е казал Марк Твен не за него, а за друг „добър човек, в лошия смисъл на думата“.

„Лошият смисъл“ е нещото, което е в дъното на сегашното бързане на държавния ни глава. Замитането на новите горещи следи може да стане единствено през контролирано от него служебно правителство. За него то е по-важно от необходимостта от създаването на нов Изборен кодекс, каквото е актуалното искане на протестиращите. Но това няма как да си признае държавният ни глава. Но то е толкова прозрачно, че чак е обидно за протестиращите да ги финтира с толкова евтин популизъм и да търси в тяхно лице подкрепа, каквато няма никога да получи дори само поради факта, че вече всички са наясно, че и той е един от

генномодифицираните продукти на прехода

чиято роля се изразява единствено в това да обслужи своите кукловоди. И това, че не се справя, не се дължи на прага на неговата компетентност, нито на българските планини в Колорадо или на объркването на Чехия с Полша при приема на Вацлав Клаус, нито на онова гигантско яйце, което подари на папата, а най вече на факта, че действителността надмина въображението на тези, които си мислеха, че могат да диктуват правилата на играта. Затова и „публичната кариера на този човек, който не си е на мястото, ще продължи да се свързва с такива случайни събития, които подкрепят генералното впечатление, че е залутан в сфера, която не му е присъща”. Надяваме се ­ не за дълго.