Няма
трудни за разгадаване тайни в ставащия
все по прозрачен, заради своята
безскрупулност и безцеремонност
български политически живот. Ето го
ключът към случващото се:
"Каква
демонстрация на власт би било да
насърчаваш най-добрите, вече предопределени
за върховете благодарение на личните
си качества? Могъщ е само този, който
успява да издигне нищожния и завистливия
като предводител на мъдрите и добрите,
преобръщайки единствено с каприза си
естествения ход на събитията" - Абат
Ато Мелани (Печатът, Рита Моналди,
Франческо Сорти).
Затова
не трябва да се учудваме, че младите
социалисти искат да изхвърлят мишката
от „Позитано“, а протестиращи младежи
като нищо могат да линчуват самозабравилия
се националистически водач.
Но
какво от това –
две
нови дъвки, които ще отклонят вниманието
за няколко дни.
Всъщност
те отдавна са пътници. Справиха се
блестящо с отредените им роли. Никой
няма да ги жали като ги хвърлят на
бунището. Тези, които дърпат конците в
годините на прехода ще останат. И под
прикритието на конспиративни обяснения
на случващото се за тайни срещи и заговор
за разбиването на БСП и връщането на
ГЕРБ във властта, ще продължат да си
живеят щастливо и най-вече да се забавляват
като подготвят поредния генномодифициран
продукт, който да увлече разбунтувалите
се маси.
Никой
не се запитва защо в продължение на
близо година (защото първите протести
бяха миналата есен)
все
още ги няма онези лидери, които да изметат
(както
се заканват на митингите) тази
самопроизвеждаща се и най-вече пазеща
статуквото политическа класа, да свикат
Велико народно събрание, което да
изработи нова конституция и след това
с общи усилия да се тръгне по пътя на
демократичните държави. Засега изводите,
които могат да се правят, не са лицеприятни
за тези, които най-много вдигат пушилка
в социалната мрежа, забелязани са от
медиите, камерите ги търсят по време на
митингите, те самите се снимат, пускат
снимките пак в мрежата, появяват се и
на някоя среща с управляващите, независимо
кои са те и всичко свършва дотук. Просто
се надяват някой да ги поведе и най-вече
да даде парите за организирането на
бъдещото движение. Е, ако това е пътят,
нищо добро да не чакат останалите от
многохилядните протести. От зората на
демокрацията,
още
когато бяха фалшифицирани онези избори
кукловодите
знаят как да яхнат всяко добро дело и
да го задушат, опаковайки го с
посткомунистически див капитализъм
така, че след време всички да се отвратят
и почувстват излъгани. Разбиването на
класическото дясно и ляво не е случайно.
То всъщност не беше трудно да се случи,
защото неговите водачи, с малки изключения,
бяха подставени лица. И работиха в угода
на тези, които ги поставяха на един или
друг пост. Работиха и за себе си, разбира
се. И нищо не направиха, за да има днес
силна средна класа, да няма тайни
зависимости, да има истинска демокрация.
Затова всъщност днес
няколко
изгубени поколения са заедно на улиците
Но
отново ще кажем – какво от това. Малки
радости, гарнирани с навяващи лоши
спомени рефрени като „червени боклуци“
и „кой не скача е червен“. Между тях
платени агитки, а в сенките доволните
лица на реваншистите, които тайно се
надяват да възтържествува отново
физкултурния салон. И едните и другите
се заблуждават. И нека не ни занимават
с конспирациите си. Няма връщане назад
за никой. Поради простата причина, че
техните протежета, тези фосили на
прехода, както правилно ги определи
един психиатър, не заради лични качества
са заемали един или друг пост. И днес те
няма как да бъдат бенефициенти на
народното недоволство. Чалга зарибяването
в началото на деветдесетте години,
свърши своята работа по време на
предишното управление. Сега в главите
на дирижираните агитки звучат последните
безсмислени слова на силиконовите
плейметки. Но нямат шанс.
Не
може да не отбележим и един от видимите
провали на кукловодите. Крахът на
поредния им хомункулус Пръмова-Кунева
издаде
сeнилност, която те умело прикриваха
преди.
Това,
което виждаме през последните дни, е
съвсем логичната демонстрация на злоба
и безскрупулно предизвикателство към
търпението на хора, по-голямата част
от които те не познават нито пък са могли
да моделират както ставаше във времената
на чавдарчетата и пионерите и по-късно
в посткомунистическите времена.
Затова
колкото по-бързо протестиращите намерят
своите истински лица, толкова по-малко
ще са моралните поражения, а войнстващите
дегенарати ще бъдат поставени там където
им е мястото. Няма време за губене, духът
може да бъде върнат в бутилката по
различни начини. В сянката на ДС бъдещето
не е розово, защото те знаят как да
преобръщат естествения ход на събитията.
