Край на партийното субсидиране за лична употреба

Депутатите отрязаха възможността за спекулации с партийните субсидии за корупционни цели с промени в Закона за политическите партии, предложени в два проекта на БСП и „Атака” миналата седмица. Те решиха още (макар и на първо четене) извънпарламентарните партии да не получават вече държавни пари, нито да имат право на клубове, предоставени им от общините. Мотивите са, че определени политически партии участват на изборите не за постигане на политически цели и за осъществяването на общественополезни каузи, а за да получат просто пари. Известно е също, че помещенията и цели недвижими имоти не се използват, рушат се, а се водят на партии, отдавна престанали да са парламентарно представени. Други пък отдават под наем помещенията и осъществяват стопанска дейност под различни скрити и явни форми.

Засега единодушно всички присъстващи депутати са се обединили около

премахването на криминалната схема

да се купуват чрез държавни пари така наречените независими депутати. Другите две възможности предизвикват спор. Макар че със сигурност в обществеността има ясно отрицателна нагласа и ако се направи допитване, хората ще бъдат против държавното финансиране на партиите. Според социалистите обаче не е разумно да се оставят извънпарламентарните партии без субсидиране. Това, което е възможно да се направи, е да се вдигне процентът от 1 (какъвто е досега) на 2 или 3 на сто. Освен това или трябва да се пристъпи към по-строг контрол на парите, отпускани на всички, или да се промени методиката, като се предвиди партия, която не си е изхарчила парите целево и за определен срок, да запазва една част, но да връща остатъка в бюджета. Според депутати 
трябва да се сложи край на

порочната практика на ГЕРБ

които по техни признания  са вложили 27 млн. лв., спестени от държавната субсидия и са спечелили от лихви 500 хил. лв. Другото предложение е парите на глас от 12 лв. да се намалят наполовина. Мотивът е, че в богати  европейски страни финансирането е в пъти по-малко.

Проблемът е, че колкото по-голяма е държавната субсидия, толкова по-голям е размерът на сумата за купуване на гласове на избори. Затова трябва ясно и точно да се аргументира размерът на сумата, която се отделя от бюджета за субсидиране на партиите.

От друга страна премахването на субсидията за извънпарламентарни партии  може да ги направи зависими от неидентифицирани икономически субекти. Затова е необходимо двата проектозакона да се обединят и прецизират между първо и второ четене. В обсъждането би било добре да се включат и самите извънпарламентарни партии, както и гражданският сектор. Това е необходимо дори само защото близо 

25% от хората, които са гласували на изборите, 

са останали непредставени.

Очевидно е, че депутатите се движат по тънък лед. Истината е, че ако поправките имат само козметичен ефект, тоест леко се промени надолу финансирането и се вдигне процентът, над който трябва да става, общественият ефект може отново да е негативен. Защото парите, които за извънпарламентарните партии са 43 милиона лева, при едно категорично решение биха могли да отидат за силно нуждаещи се хора. А при популистко решение бумерангът може да се върне и вместо да изпишат вежди, може да се окаже, че депутатите са изболи очи.

Решението не е дали да има субсидиране, или да няма и колко точно да е то, а в

придружаващите го механизми на контрол

които трябва да бъдат така направени, че всеки данъкоплатец във всеки един момент да знае как се харчат парите, дадени за партийно строителство.

Другото, което може да се направи, е веднъж завинаги да се сложи край  на онзи порочен благотворизъм, с който бившите управляващи се кичеха, харчейки всъщност нашите пари. Трябва да бъде свалени популистките маски, прикриващи търсещите власт единствено за лично облагодетелстване.

Това е малка, но съществена особеност на партийното строителство – хората, които смятат, че са призвани да се нарекат политици, да имат открити цели, които да са в полза единствено на тези, които са ги избрали.