В края на
миналата седмица с отчет в розови краски вече бившият служебен премиер Марин
Райков се опита да се измъкне по терлици от бакиите, които натвори за краткото
си съществуване неговият кабинет. Със самохвалното заключение, че
„правителството не било „нито "отбор В", нито "отбор
С" , а било "отбор
А" на България в този тежък момент от 78 дни”, той вероятно ще остане в историята като единствения политик, който е оценил
толкова високо този кабинет. Разбира се, с това си твърдение, Райков се опита
да се измъкне от общественото мнение, че правителството му е патерица на
бившите управляващи. Биенето в гърдите достига апогея си, когато в доклада си
отчита сектора „Енергетика”. За съжаление зад хвалбите за разкрити
неефективности в държавните предприятия, които щели да спомогнат да няма
увеличение на цената на тока от 1 юли обаче се
прокрадва
мрачната сянка от чадъра, спуснат над разследваните от прокуратурата
енергийни шефове,
заради чието безхаберие се стигна до протестите. Ще припомним, че прокуратурата започна пет
дела срещу Михаил Андонов, шеф на БЕХ и няколко длъжностни лица от НЕК за
безстопанственост в периода 2001 г. - 2012 г., свързана с американските
дружества "Марица 1" и "Марица 3", което е довело до
огромни загуби на държавата. И въпреки, че народните представители попитаха в
прав текст докога правителството ще търпи въпросните лица, както и техните
шуробаджанашки назначения, техният принципал премиерът не си помръдна пръста,
за да ги отстрани. А редно беше, защото няма време за губене. Данъкоплатците
имат нужда от управници, които да оправдаят техните очаквания, а не да ги
крадат. И след като и прокуратурата и народните представители открито се заеха
да разчистват
енергийните авгиеви обори, редно бе служебното правителство
да не се ослушва,
а да предприеме съответстващи на нивото на двете независими власти действия, за
да реши проблемите в полза на хората.
Райков ще бъде
запомнен и със забележителното си самопредлагане и самоназначение за посланик в
Рим. В случая не са важни притежаваните от бившия премиер качества на дипломат,
а порочния начин на осъществяването на това назначение. Поради евтината
прозрачност на това действие няма да разнищваме неговата морална стойност,
макар че точно такива действия са ключът към истинската същност на всеки, който
претендира, че е бил добър управленец. Няма да се занимаваме и с футболната
терминолагия, с която той се определя като центърнападател на националния ни
политически отбор, не за друго, а защото
тази бистришка
терминология е знак единствено на кого бе подвластен този кабинет.
Ще отбележим
само, че от кумова срама бившият служебен премиер можеше да изчака встъпването
в длъжност на новото правителство и то да го предложи на тази длъжност. По този
повод ще цитираме и една декларация на Българското дипломатическо дружество, в
която се заявява, че „не изглежда особено състоятелна процедурата, при която
господин Марин Райков оглавява правителството, вземащо решение за негово
посланичество по предложение на министерството, което той оглавява; По закон
всеки български дипломат
може да се
изпраща на нов мандат след минимум 2 години престой в София;
Изцяло
противоречи на нормалната дипломатическа практика е да се мести току-що
пристигнал в страната на акредитация и даже все още не връчил акредитивните си
писма посланик само за да освободи мястото на нов. След като повече от година
България бе без посланик в Рим, това ще бъде нов крайно негативен знак към
Италия; Извън всякакви нормални междудържавни отношения е премиерът на една
държава да прави посещение в друга държава (Премиерът Марин Райков води
делегация в Рим), в която вече му е поискан агреман за посланик.”
За да
не бъде сам на
прицел, заради това самоуреждане, Райков уреди със сладки дипломатически
постове
и най-доверените
си хора във външно министерство, което е не по-малко скандално. Не очакваме той
да коментира тези си действия. Още по-малко това може да се случи и след
заминаването му за Рим. Но ще цитираме отново мнението на дългогодишните
дипломати, които смятат, че с подобни назначения се продължава практиката на
непрозрачност, задкулисие и безпринципност, което е пречка в изграждането на
професионална дипломатическа служба и подкопава доверието в нея. Съвсем
естествено е очакването на обществото държавният глава да не се подведе от тази
съмнителна прибързаност на назначенията, най-малкото защото по този начин се
поставя под съмнение вярната оценка и за други възможни кандидати или казано
направо – за потенциалът на нашата дипломация.
Няма да пропуснем
в оценката си и скандала
с откритите в
деня за размисъл незаконни 350 хил. бюлетини в Костинброд,
които е трябвало
да отидат до урните. След гръмването на скандала от служебния кабинет увериха,
че те са били извън договорения тираж от 8 343 000 (в който влизат и 10%
резерв), доставен още на 8 май. В процеса на разпитите обаче се оказа че този
„надтираж” се е получил след мистериозни телефонни разговори и смяна на
показанията от разпитваните лица, което се изяснява в момента от разследващите.
И понеже няма как
да подминем с лека ръка двойнствения аршин на най-слабото служебно правителство
в прехода и особено
отчета на
премиера му, изпълнен с твърде неприлично самохвалство
ще си позволим да
цитираме небеизвестна притча от Евангилието:
“Двама човека
влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар. Фарисеинът,
като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като
другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар:
постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам. А митарят,
като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в
гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника! Казвам ви, че тоя
[митар] отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня [фарисея]; понеже всеки,
който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде
въздигнат” (Лука 18:10-14).
Няма как да
приемем фарисейството на бившия служебен премиер за добродетел. Надяваме се, че
новите управляващи ще приемат съответните мерки и ще се освободят своевременно
от всички за които има и най-малките съмнения, че са бъркали в кацата с меда.
