Страстна седмица преди вота

С Велики понеделник започва днес Страстната седмица. Тя е посветена на страданията на Христос, наричат я още Велика или Свята. Традицията изисква много строг пост, препоръчва се спиране на съдебните дела и освобождаване на пленници. Но целта е преди всичко да се осмисли случилото се преди 2000 г. в Ерусалим. Всеки един от последните дни на божия син до неговото възкресение носи на миряните душевни поуки, особено необходими в днешните кризисни дни, допълнително гарнирани с нищетата на предизборните компромати.

Точно на този ден пророкът влиза в храма и го намира пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, той прекатурва масите им и  ги гони навън, защото храмът е дом за молитва, а не разбойнишки вертеп (Мат. 21:12-13, Марк 11:15-19; Лук.19:45-46).

Според Библията на Велики понеделник Христос разказал на последователите си притчата за безплодната смокиня: „Някой си имаше в лозето си насадена смокиня; и дойде да търси плод от нея, но не намери. И каза на лозаря: Ето, три години вече идвам да търся плод на тази смокиня, но не намирам. Отсечи я, защо да изтощава земята? А той му отговори: Господарю, остави я и това лято, докато разкопая около нея и насипя тор; и ако след това даде плод, добре, но ако не даде, ще я отсека.”

Още в самото начало на отброяването на тези драматични дни църквата ни предупреждава, че ще бъдем осъдени, ако не се стремим

да се усъвършенстваме във вярата

не се изпълваме с добродетели и не принасяме духовни плодове.

Не случайно следващата притча е за злите лозари - тези същите, които не искали да отдават плодовете на лозето на своя господар и пребивали пратените при тях и накрая убили сина му. В прекия смисъл тази история се отнасяла към юдейския народ, който в своя религиозен живот престанал по това време да дава плодове; затова и дошъл Спасителя, за да се окажат и този народ, и всички народи по земята способни да принесат плод. И притчата за лозарите ни помага да разберем смисъла на осъждането на смокинята. Господ осъжда безплодието, когато човек не принася плод, когато целият му живот преминава, а плод няма.

Може да продължим с припомнянето на всеки един от последните дни на божия син, но не това е целта ни. Предизборните скандали през последните дни, довели до разединение и противопоставяне, нямащо нищо общо с подобни прояви в демократична Европа, са добър повод за тези, които участват в тях, да се сепнат и да разберат, че не това е пътят и че
в Библията няма
нищо случайно

Добре е родните политици да вземат поука и от нашата църква, която също беше подложена на натиск и разкол през 90-те години на миналия век. Но успя да съхрани целостта си и след разтърсващия катарзис на разкрити зависимости с бившите тайни на комунистическия режим. И днес нашите духовници са в първите редици на тези, които помагат на нуждаещите се. Излишно е да припомняме отново добрите дела на отец Иван, който освен приюта в Нови хан наскоро откри първото селище за бездомници в монтанското село Якимово. Засилващото се доверие към църквата се видя и от небивалото множество в храмовете на вчерашната Цветница.

До изборите има достатъчно време кандидатите за народни избраници да насочат усилията си към нуждите на избирателите и да обърнат гръб на боричканията помежду си. Най-малкото защото ако не проявят добродетели, ще заприличат на безплодната смокиня. А домът не трябва да остава пуст, както е записано в светото писание. Изводът е ясен – ако тези, които трябва да помогнат, не го направят, други ще се заемат с тази работа. Те ще получат доверието на избирателите.

Всеки един от следващите дни на Страстната седмица разкрива не само пътя на божия син, но и на тези, които имат нужда от него, и на другите, които искат да го затрият. Би било глупаво самоунищожително предизборната кампания

да се движи от правилата на отхвърления криминален преход

вместо по проверените правила на православната църква. Някак си необяснимо е политици, които непрекъснато изтъкват заслугите си за присъединяването ни към Евросъюза и НАТО и твърдят, че са способни да изведат страната от кризата, така грубо да потъпкват църковните канони. Обещанията за работа, високи доходи и благоденствие, с които днес ни заливат, не се връзват с делата им от миналото. И ако преди години беше лесно избирателите да бъдат излъгани с поредното менте, създадено в лабораториите на Октопода, днешният страх от уличните протести изисква съвсем друго поведение. Други трябва и да са носителите, за да се върне доверието на избирателите. Няма как със скандали да бъде отвлечено вниманието им и те да  бъдат принудени да избират между различните злини по-малката. Избирателите живо се интересуват „къде е плодът?” (Мат. 7:16:) Или

както е казано, по плодовете им ще ги познаете

“А плодът на Духа е любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост и себевъздържание.”

Факт е, че единственото нещо, което в момента вълнува хората, е загубата на работни места и това, че не могат да си платят сметките и борчовете. А спекулациите със задкулисния свят на политическата върхушка в крайна сметка е удар срещу държавността и крайният резултат няма да е добър нито за тези, които дърпат конците, нито за изпълнителите.

Затова последните дни до Великден не трябва да минават покрай ушите на политиците заради затъването им в блатото на компроматите. От него те нямат шанс да излязат чисти и

разчитайки на късата памет, да заблестят като птицата Феникс

Далеч по-добре е да се опрат и поучат от светото писание. То не е само за гласоподаватели, а и за тези, които се самозалъгват, че са богоизбрани. Ясно е, че след като икономическата криза се е превърнала в социална, а днес вече в политическа, трябва да се смени подходът. Необходимо е единство – такова, каквото е записано с големи букви на сградата на Народното събрание. Всички действия на охулване и обругаване, осъществени било в прав текст или чрез разпространяването на тайни записи, не са продуктивни. Те са проява на безпомощност, която прикрива безсилието на манипулаторите да предложат решения.

Библейският въпрос „къде е плодът?” не може дълго време да остава без отговор. След него следват и други въпроси, които конкретно ще почнат да изобличават фарисеите. Ще се види, че има божии раби, които бдят, и други, които са безгрижни. Няма да навлизаме във всички многозначителни подробности, съпътстващи предателството, разпъването и възкръсването. Истината е, че сега е моментът да спре този цирк. Ако това не се случи, всички ще бъдат ощетени. Народното недоволство няма да прости на тези, които са го излъгали.