Изненадващият наплив от партии и коалиция за
следващия парламент (близо три пъти повече от изборите през 2009 г.) ни върна
във времената, когато имаше участници в надпреварата с бомбастични наименования
като например „Съюз на нацията” и „Партия Средна Класа”, които получиха
съответно 39 и 79 гласа на вота през 2001 г. До момента според говорителя на
ЦИК Бисер Троянов без евентуалните кандидати, издигнати от инициативни
комитети, на изборите ще се явят 38 партии и 7 коалиции. Само ще отбележим, че
в началото те бяха над 60.
Един отчет пред Сметната палата, оповестен през
миналата седмица, обяснява стремежа към пленарната зала на много от тези
партии. От публикуваните данни се вижда, че „Лидер”, която премина единия
процент през 2009 г., но не влезе в парламента, е получила
държавно субсидиране от 1,7 млн лв.
Ще отбележим, че общо отпусканият от държавата
бюджет за финансиране на партиите е 50 милиона лева. Ако вземем резултатите от
предишни парламентарни избори, ще видим, че за да се постигне заветният 1
процент, са необходими приблизително 40 000 гласа, при избирателна активност
60%. Един глас се оценява на 1 лв. месечно, което донася близо 2 млн. лв.
приходи за следващите четири години на преминалите този процент. Минаването на
единия процент от коалиция обаче не носи нищо – за тях прагът е 4% бариера,
тоест те трябва да влязат в парламента. Ще припомним, че освен „Лидер”, през
последните четири години само НДСВ бе другата партия.
Сега напливът е по-голям, но шансовете за
минаване на единия процент на повечето партии не са големи. Причината е в амбициите на повечето от малките
играчи с
механично трупане на гласове
чрез коалиране да се озоват в парламента. Така
както го направи Синята коалиция на изборите през 2009 г. Но през
четиригодишния период на съществуването є се видя, че този сбор работи
единствено за да вкара старите и до голяма степен компрометирани нейни лидери в
парламента, но не помага за обновлението на техните партии и връщането на
доверието. Фактът, че коалицията между ДСБ и „Синьо единство” се провали
скандално през миналата седмица, само доказва, че подобно мимикриране крие
много мини, които не само компрометират за пореден път дългогодишните им
лидери, но обричат преди всичко младите политици от тези партии
на преждевременно изхабяване
Освен това напливът от партии
тази година се обяснява и с възможността да бъдат привлечени гласове на
протестиращите. И тъй като протестите бяха в големи градове, не е за учудване,
че се появиха формации като "Бургас" на Ваклин Стойновски,
който беше независим кандидат за кмет на черноморския град на изборите през
2011 г. (12 507 подписа), "Либерален алианс" на бизнесмена Веселин
Марешки (12 012 подписа), както и пловдивската партия "Кауза
България", възникнала за местния вот през 2011 г. с председател арх.
Цветелин Цоневски (9920 подписа).
Друга причина за големия брой формации е възможността за
отклоняване на гласове.
В момента проучванията показват, че всеки
четвърти глас може да отиде за партия, която няма да прескочи
четирипроцентовата бариера.
На финала на регистрациите започна и обратен
процес – на опити на отделни партии да се измъкнат и така
да си получат депозита от 10 000 лв. Обратно
ЦИК обаче отказа да заличи регистрацията на
"Синьо единство" на Надежда Нейнски, "Обединена
социалдемокрация", Земеделски народен съюз, Национално движение за права и
свободи (НДПС) и Политически клуб "Екогласност" на Емил Георгиев.
Комисията се мотивира с това, че в Изборния кодекс не са определени правила,
които да позволяват такова правно действие. От комисията дори поясниха, че ако
евентуално се приеме, че е допустимо заличаване на регистрацията на политическа
партия по нейно искане, то същото следва да се заяви в определения от закона
срок за регистрация на политическите партии за изборите за народни
представители, в случая 27 март.
До този момент само за „Синьо
Единство” са ясни мотивите – ДСБ и партията на бившата външна министърка от
синьото правителство не се разбраха за коалиция, а самостоятелното явяване на изборите
само щеше да покаже, че
всъщност зад поредната синя люспа не стои никой
и че претенциите са едно, а
реалността съвсем друго нещо. Що се отнася до другите партии, вероятната
причина може да е, че те са се надявали да дадат имената си на някоя от водещите
групи протестиращи. Тази възможност е една от допълнителните мотивации за
участието на тези избори.
Поискалите заличаване партии няма да получат
парите от депозита, защото той се възстановява на партиите, получили повече от
1% от гласовете на изборите. Разбира се, отказите на ЦИК по петте искания за
заличаване на регистрациите подлежат на обжалване пред Върховния
административен съд в 3-дневен срок. Но шансовете той да се произнесе в тяхна
полза са минимални.
Всъщност тънките сметки за домогване до субсидията
под прикритието за демократичност на изборната система у нас са едно от
доказателствата, че партийното строителство по време на криминалния преход се
бе превърнало в доходоносен бизнес. А фактът, че нито една от отказващите се
пет партии не иска да остави парите си във фонда за лечение на деца, където
отиват депозитите, показва какъв е моралният облик на тези участници.
Затова и ограничителните мерки, каквито са предлагаха,
като например депозитът за участите на изборите да се увеличи или пък още да се
намали, както искаха протестиращите, не са панацеята, която решава въпроса.
Избирателите са единствените, които могат да
наказват политическите шарлатани. От тях единствено зависи дали парите, които
се вземат и от техния джоб за финансирането на такива партии, ще бъдат изразходвани.
