Разцепленията и обединенията вдясно едва ли впечатляват някого след като те не са спрели през последните 20 години. Това, което изненада миналата година е събирането на двама бивши председатели (Иван Костов и Надежда Неински), които бяха в дъното на най-големия разпад на сините след провала на управлението им от 1997 – 2001 г. Точно когато всички очакваха ДСБ (Демократи за силна България) и „Синьо единство” да се слеят в единна партия, се оказа, че дори няма да се явят в обща коалиция на изборите. В понеделник, в деня на лъжата (01.04), ДСБ се регистрира в ЦИК (Централната избирателна комисия) като коалиция, но с БДФ (Български демократичен форум). Няколко часа по-късно най-новата партия, регистрирана в съда през миналата седмица “Синьо единство” , поиска ЦИК да я заличи за изборите.
От ДСБ обясниха, че
става дума за „технически проблеми” ,
че листите им са отворени до събота и че няма проблем кандидатите за депутати на „Синьо единство” да бъдат включени. Неински опроверга тази теза, като заяви вчера (02.04) в ефир, че гаранциите за баланса на подобна коалиция с ДСБ били създаването на съпредседателство, което да даде възможност след изборите за партийно обединение на двете формации. Провалилият се и впоследствие изключен лидер на СДС Мартин Димитров още предния ден беше развил тезата на Надежда на страницата си във Фейсбук, като декларира, че за първи път нямало за кого да гласува: "Сега сме свидетели на поредното разделение и то при положение, че има подписан документ за създаване на обща партия след изборите. Ако няма съгласие за коалиция, как да повярват хората, че след изборите ще има обща партия. Това са поредните игри, които се очертава да имат много тъжен край", тъжно обяснява Димитров.
Нейнски пък почти се разплака в ефир като заяви, че
не могла да мигне от разочарование
заради случилото се. Мелодраматичноста и обаче само засили подозрението, че разводът е заради пазарлък за листи и задкулисни игри. Апетитът на „Синьо единство” за по-добро представителство се засили през последните дни, заради поредното „златно ключе”, размахано от Димитров. Както стана известно преди дни ЦИК отряза СДС за представителство в районните избирателни комисии и обяви за легитимно представляващи двамата съпредседатели на Синята коалиция – Костов и Димитров. Това автоматически означава, че ако Мартин оттегли подписа си под пълномощните по места за регистриране на техните представители в комисиите, ДСБ ще увисне в тях. До този момент няма сведения Мартин да е оттеглил подписа си, но дори и да го направи, не е ясно дали ще се приеме. Т.е. излиза, че и този път
Мартин си е въобразявал, че държи „златно ключе”.
Според вътрешна информация на бившия син лидер се е предлагало да води листата в Пловдив–област, но той искал да е в София. В крайна сметка и това можело да се уреди. По време на последните разговори в неделя (31.03.) Костов изненадал Надежда с неприсъща за него сговорчивост като предложил нови три водачески места, с което показал, че бил готов да жертва трима от най-активните си членове, само да се постигне съгласие. Тогава, според участници в разговорите,
Надежда излязла да говори по мобилния телефон
след което набързо обявила, че липсва доверие и прекратяват преговорите. До 10.30 часа в понеделник (01. 04.) тя отказала да вдигне телефона на колегата и евродепутат Светослав Малинов от ДСБ, който също бил в преговорния екип. Мълчанието и накарало ръководството на партията да вземе решение да се явят в коалиция само с БДФ. Тъмносините намекнаха, че телефонният разговор и последвалото след него внезапно спиране на преговорите от страна Надежда показвали за влияние на задкулисието. Факт е, че в същия ден, когато ДСБ се регистрира без „Синьо единство”, в ЦИК се записа друга коалиция – "Горда България", в която влизат ГОРД на евродепутата Слави Бинев, "Свободен народ" на Алексей Петров, ОБТ на Кръстьо Петков и партия "Защита".
Разбиването на една или друга формация, както и появата на трета по едно и също време може да означава единствено, че се води битка за десните избиратели. И тази битка преминава задължително
през отслабване на възможността на другите кандидати
за тези избиратели да преминат заветните четири процента. Тайните пазарлъци и ударите под кръста са част от арсенала, който се използва.
И едните и другите обаче не разбират, че уличните протести бяха и заради старите политически влъхви. Митингуващите им показват червен картон, който те не искат да видят, мислят си, че като го прехвърлят в чужд двор, ще могат да оцелеят. Но това само ще налее само допълнително масло в огъня и ще разпали нови протести.
Всъщност, разпадът вдясно бе предизвестен заради механичния сбор за оцеляване на старите лидери. Те не си взеха поука от провала преди това на Синята коалиция. Шансът след случилото се е на страната на СДС, който може да привлече излъганите за пореден път десни избиратели. Това обаче зависи не само от посланията, които отправят от централата на „Раковски” 134, но най-вече от делата, които се очакват от тях.
