Общо показвания

вторник, 2 април 2013 г.

Мрънкане по време на редене

Обичайното мрънкане предизвиква реденето на изборните листи сред партиите, били опозиция по времето на приключилия преждевременно парламент. Би било твърде рисковано обаче да се правят прогнози отсега. В крайна сметка критерият за успех или неуспех ще е изборният резултат. Популизмът може временно да помпа членовете и симпатизантите, но той ще се обърне срещу авторите му при евентуален неуспех.
След като

ОТСТРАНИ РУМЕН ОВЧАРОВ

заедно с една дузина стари влъхви от листите на БСП, лидерът на БСП Сергей Станишев направи нов хитър ход, като обяви, че бившият министър на финансите Пламен Орешарски може да е следващият премиер при изборна победа. Победата може да се окаже химера, но ефектът от обявяването на кандидата за премиер на социалистите в чисто вътрешен план е положителен. Първо, с фигурата на трудно оспоримия бивш депутат и преподавател в УНСС се дава пример на боричкащите се за номиниране социалисти какви трябва да са червените кандидати. Второ, спира се ропотът заради това, че Станишев като партиен лидер отказа да е отново премиер и демотивира редовите партийци. И трето, дава се знак към бизнеса и специално към чуждестранните инвеститори, че някои намерения на социалистите, като например махането на плоския данък, ще си останат само на книга, защото точно Орешарски бе икономистът, който го въведе по време на предишното управление. Положителният сигнал се изразява в това, че БСП ще се стреми към по-балансирана и

ПРАГМАТИЧНА ПОЛИТИКА

Известно е, че Орешарски винаги е заемал консервативна и разумна позиция по въпросите на финансите и икономическата политика. Това пък го прави удобна фигура в бъдеща коалиционна форма на управление, каквото може да се окаже следващото правителство.
Като прибавим към това и че седмица след като от списъците бяха отстранени Р.Овч. и компания, се вижда, че скриването им от публичното пространство прави социалистите по-малко уязвими, ако прокуратурата, която е възобновила разследването на бившия енергиен министър, предприеме съответните мерки по отношение на извършените от него афери. Освен това Р.Овч. вече  не е  дразнителят, който

ПОДКЛАЖДА АТАКИТЕ

и на протестиращите. Изхвърлянето му от водещи политически позиции отклонява вниманието им от БСП и дава възможност на магистратите да си свършат по-бързо работата.
В малки партии като „България на гражданите“, която е на ръба на влизането в парламента според проучванията, всеки шум в системата може да е фатален. Това е показател преди всичко за липсата на опит и на непремерени очаквания от страна на вдигащите пушилката. Напускането на повече от 2000 членове само за един ден, и то от един регион, няма как да остане незабелязано. Преди труса в Пловдив, на бунт срещу подредбата на листите се вдигнаха в Сливенска и Силистренска област. Бързият разпад може да е свидетелство и за все по-трудно приложимия инженерингов подход при създаването на някои политически формации през годините на прехода. Протестиращите през последния месец

НЕ ДАВАТ ГОЛЯМ ШАНС НА ФОРМИРОВАНИЯ

които уж са нови, но се свързват с фигури, които се смята, че са изчерпали политическия си заряд. Такова е и регистрираното „Синьо единство“, ръководено неформално от бившата външна министърка Надежда Нейнски от синьото управление 1997-2001 г. Не може избирателите да припознаят като своя тази формация, ако водач на една от листите е Нейнски. Същото се отнася и за ДСБ, където гъмжи от познати до болка лица. Това че там е тихо и няма външно недоволство от подредбата засега, не означава, че успехът им е в кърпа вързан. Напротив, точно заради недооценяването на  исканията на хората, излезли на улиците, шансовете на тези десни партии да влязат в следващия парламент са минимални. Затова не е изненада и бързата раздяла в понеделник (1. 04.) между двете партии. Механичният сбор на две формации винаги може да доведе и до бърз финал, когато сметките, които си правят не излизат, а никой не иска да отстъпи.