Усмивки от старите ленти

Преди повече от 60 години в „Оптимистична теория за нашия народ”, народопсихологът Иван Хаджийски е написал следното:

“Първата работа на мнозина, сдобили се с диплом, е да променят с един костюм класовата си принадлежност, да прикрият с всички средства произхода си, да се отчуждят от кознявата торба на бащата, с която ги е отгледал, и да потърсят лека печалба на държавната трапеза, използвайки най-лесния път – партизанщината. И по този начин от лозунга „не щеме ний богатство, не щеме ний пари, искаме свобода, човешки правдини” се стига до „не щеме ние постни дробчета”. Това хищничество на нашата полуинтелигенция с индивидуалистически схващания добива болезнен вид поради образците на филмите и романите и особено поради разширения апетит на невидимия, невкусилия, неседналия на мека мебел.

И тъкмо тези прояви се използват от някои, за да водят борба не срещу основния въпрос – беднотията ни, а срещу образованието, парламентаризма и липсата на съсловни прегради.

Пак поради ограничените ни стопански възможности вместо енергията на нашата интелигенция, разгърната в разтворените простори, да се превърне в съревнование, тя, затворена в тясната ни черупка, се превръща в самоизяждане, злорадство, завист и ненавист...”

Така че едва ли е изненада днес компроматната кампания, която съпътства тази на политическите партии, решили да имат свои представители в 42-рото Народно събрание. Очевидно е, че греховете от миналото са удобна дъвка за манипулаторите, която цели, от една страна, да бъде ударен политическият противник, но от друга ­ да бъде отклонено вниманието на избирателите от насъщните им нужди. Лошата новина е, че заради глъчката, онези политици, които могат да предложат

съревнование на идеи и проявяват загриженост


остават в периферията на изборната кампания, а в центъра є се вихрят демагозите, които безскрупулно смесват предвидливо събирани тайни от близкото минало с откровени лъжи. Виртуозността и въображението на някои от тях надминава това на барон Мюнхаузен – нямат колебание, когато смесват очакваните световни разкрития заради изтекли записи на трансакции в офшорните зони с имената на техни политически противници у нас. Сервираната от Комисията по досиетата първа порция кредитни милионери, свързани с бившите тайни служби, бе друг удобен повод за престрелка кой политик бил взел кредит, пък не го върнал. Трудно ни е да приемем също, че действащата демокрация се вижда само когато избухне поредният скандал, нито пък ще се зарадваме, че ако аферата се окаже ялова,

всички ще плеснат с ръце, ще се прегърнат


и ще забравят случилото се.

Със сигурност обаче ще приемем като положителен знак всяко действие на съдебната власт, преди да е избухнал поредният скандал. Както всъщност започна да го прави още при първите сигнали за купуване на гласове. Без много шум прокуратурата се задейства и предварителните проверки и разследвания вече са в ход. Остава да видим и първите заловени и осъдени „дилъри” на гласове още преди изборния ден. Що се отнася до невърнатите милиарди от кредитните милионери, някои от които са свързани с бившата ДС, това също е добър повод за разчистване на Авгиевите обори на криминалния преход. Също така решението за прочистване на енергийния сектор от лица, които с действията си предизвикаха вълна от недоволство и изкараха ощетените по улиците на градовете, е най-малкото навременно.

Проблемът на шумното афиширане на тези намерения не е във взаимните обвинения на засегнатите политици, чиито протежета са се облажвали с меда на държавната трапеза и в ущърб на избирателите. Проблемът е в опитите на старите влъхви

да накарат гласоподавателите да забравят


беднотията, която не е само тяхна грижа, както правилно отбелязва писателят Хаджийски. В лозунгите, че ще върнат нормалността на живота, че ще осигурят работа, доходи и благоденствие, с които днес ни заливат предизборно, го няма най-същественото – как точно това ще стане в условията на празна хазна и европрограми, които винаги са били предмет на еднолични апетити, прикрити зад фрази като „създаване на трайни работни места”. Няма как да повярваме, когато тези, които продадоха на безценица ключови предприятия, обещават да поведат битка срещу техните притежатели заради ценовия диктат и същевременно с поредица от икономически мерки да стимулират местното производство. По-скоро подобна фразеология води до подозрения за рекет и в никакъв случай не е в полза на тези, които с гласа си ще дадат възможност тези намерения да бъдат осъществени.

Старите ленти, които днес ни се предлагат като нови идеи, имат и друг горчив привкус. Те 
показват, че в това, с което ни прилъгват,

няма нищо ново ,а само добре забравено старо


Ако няма правилна ценностна система младото поколение, е защото старото не се е постарало достатъчно. Само че това някак си остава встрани. Защото устремилите се към властта имат ясни цели. Те знаят как да пазят гърба си едни други. И да не допускат в редиците си тези, които не познават правилата на играта. Не случайно големият публицист образно разкрива същността на това подаване на топката:

„Коя опозиционна партия, след като в агитациите си е обещавала ревизиране богатствата на членовете на управляващата партия, след дохождането є на власт е създала този опасен прецедент?

Вярно е по-нататък, че понятията „честност”, „чест” „доблест” нямат високи курсове у нас. Честният човек е онзи вечно измамван „балама”, който работи на доверие и не се запасява предварително с писмени документи. Един мой чичо, възпитан в патриархалните традиции на абсолютната честност, напразно се опитваше да стане член-съдружник в някои софийски фирми.

Защо бе, джанъм, съмнявате ли се в моята честност? – питаше той с отчаяно недоумение.

Та тъкмо в твоята честност е всичката беля – бе отговорът.”

Затова изборната дата е часът на истината. От добрата преценка и масовостта на участващите гласоподаватели ще зависи не кой е бил крив и кой прав, а кои ще са тези, които ще създадат правилата за проспериране на нашите сънародници. Ако обаче те предпочетат да си останат по къщите, както го направиха за референдума за ядрената ни енергетика, тогава не трябва да се учудват, че за тях ще останат само усмивките от старите ленти.