Общо показвания

четвъртък, 25 април 2013 г.

Заслепение по великденско време

Би било наивно да си обясним само с предизборната кампания яростните нападки и компромати, които си разменят някои политически противници в дните на великденския пост. Това че поведението им надминава границите на поносимостта и повече отблъсква си е за тяхна сметка. Но пропуснатите от тях паметни дати или добри новини, не може да ни прави безучастни. Тъй като наближават светли християнски празници, а и последните дни станахме свидетели на невероятната мобилизация на американците по повод на последствията от един терористичен акт, не може да не припомним на потопилите се в политически боричкания нашенци казаното от българския екзарх Стефан по повод на взривяването на църквата „Света Неделя” на 16 април 1925 г.:

“Изпълнете се с дух на смирение пред Божията десница, която крепко пази България от явна гибел, където я тласкат нейни безумни синове. Смирете се пред дадените изкупителни жертви за независимостта на милото ни отечество и въздайте Богу Вседержителю и Спасителю сърдечна хвала за чудесно проявената милост към нашата земя. В дните на най-големи злощастия Бог показа с ясни и дивни знамения, че България е под Негова закрила. Изчадията направиха всичко, за да погубят държавата ни, но Бог я спаси от тази явна смърт. Те бяха турили под купола на „Св. Неделя” толкова много взривни вещества, че за миг да умъртвят няколко хиляди родолюбиви български граждани заедно с цялото правителство и Н. В. Царя. Но Божията ръка препобеди, спря разрушителното действие на голяма част от взрива и запази живота на държавниците, на хиляди богомолци, на наше смирение и на съслужившето с нас духовенство, а заедно с това свободата и независимостта на родината ни...”
Колкото и странно да изглежда (на фона на станалия само преди година атентат в Бургас) 

нито един политик не се сети да почете тази паметна дата 

от нашата история, чиято годишнина бе миналата седмица. Срамно бе това мълчание, защото поуките от това чудовищно престъпление не са само за тези, които са пострадали, оцелели или са участвали в тази червена конспирация, а за всички българи, особено за нашите съвременници. Смъртта, която застига през годините не само преките извършители, но и всички съучастници, също е пример, който трябва да е обеца за замерящите се с не по-малко взривоопасни компромати.

Наясно сме, че от „големите уши”, които се размахват напоследък няма как да избягат тези, които започнаха този пинг понг, поради простата причина, че техните кукловоди са измислили тази игра и през годините просто са им сменяли ролите. Проблемът им обаче не е в политическите пионки, а във впримчването на деполитизирани и независими институции, което само по себе си противоречи на демократичните принципи и със сигурност ще има обратен ефект. Така както се случи, когато дойдоха онези сметки за ток. 
Сигурно някой може да се опита да омаловажи случващото секато с лека ръка цитира светото писание: „Този, който има уши да слуша, нека слуша.” Но смисълът на тези слова е съвсем друг и това ще стане ясно след малко.


Горе-долу по същото време миналата седмица десетокласничката Глория Начева от Пазарджик

намери и върна портмоне със 714 лева

Нямаше благодарност от притежателя му, не се намери и нито един политически състезател да оцени този малък жест, но показателен за иначе подценяваното идващо ново поколение. От кумова срама можеше да се опита да употреби случая, но и това не бе направено. Е, как да се забележи една благородна постъпка сред политическата истерия, гарнирана с кредитни милионери, агенти на бившата Държавна сигурност, демагогски обещания за бързо забогатяване на българина и откровени псувни в клипове на кандидати за 42-ия парламент.
Една друга новина, че

вече са се заселили първите 90 бездомници

в 35-те къщи, купени в края на миналата година в монтанското село Якимово от отец Иван от Нови хан, също обяснимо не трогна тези, за които един психиатър бе написал че „отдавна са си плюли на физиономията и в морално отношение нямат какво да губят”.
Какво ли трябва да преживее човек, за да даде обет като отеца да отгледа първоначално и възпита десетина дечица. А после, като вижда, че все повече деца остават на улицата, а семействата им нямат възможност да ги гледат, да се заеме с тази мащабна дейност и създаде първо приют, а днес вече цяло селище. Отец Иван обяснява така това, което прави: „Християнството не е само хубави приказки. В Евангелието е написано какво да правим, за да живеем според повелите на Господ Исус Христос. 

Приятните думи, колкото и да ни радват, остават само думи. 

Те не могат да нахранят човек, не могат да го облекат. Когато обаче са подкрепени с дела, това е християнството, така се изпълнява Божията воля. Аз съм един обикновен, не много учен свещеник, но реших да действам така, както Бог ни учи – да сме милостиви към хората и да им помагаме според силите си.”
Нямаме спомен някой от тези, които сега активно се замерят един друг и са затънали до шия в блатото, пълно не само с днешни, но и с предишни скелети от времето, когато те самите са били управляващи, да е помогнал до такава степен на нуждаещите се като отец Иван, въпреки че са разполагали, а някои от тях и днес притежават огромен ресурс от възможности да го направят. Справедливостта изисква да кажем, че и сред политиците има такива, които помагат, при това без да афишират имената си, но те са и сред малцината, които никога няма да участват в предизборния цирк, който ни се представя.
Накрая от Евангелието на Тома ще припомним на всички, които днес размахват „ушите” като онези сребърници, които е получил Юда, какво всъщност трябва да чуят и запомнят:

„Човек е като опитен рибар хвърлящ мрежата си в морето
и изтеглящ я, препълнена с дребни риби.
Ако мъдрият рибар намери между тях една голяма риба,
той изхврля дребната риба обратно в морето,
запазвайки си избраната голяма риба с блаженство.
Този, който има уши да слуша, нека слуша.”