За да не се "гасят свещите"

През 1895 г. министър-председателят Константин Стоилов, европейски възпитаник, изпратил на управителя на Врачански окръг Спас Соколов (бивш четник от Ботевата чета и заточеник) следната телеграма: „Ако се види, че Цанковата кандидатура преодолей, някои наши приятели от Слатина, или самото бюро може чрез угасване на свещите, или вземание списъците да направи изборът да не се състои”. Текстът показва как се прави опит да се въздейства грубо на висш държавен чиновник и заслужил поборник, какъвто е Соколов. По този повод Алеко Константинов е написал знаменития фейлетон „Гасете свещите!”, който започва с иронично еротичен коментар на това писмо:„Как ви се вижда, господин редакторе, това средство с изгасвание на свещите, а? Не е лошо в някой случай. Представете си, че до вас седи например (коя ли да турим?), например soeur Clemence. Дявол да го вземе! Че то устни – устни ли са? – Корали! Че то зъбки – зъбки ли са? – Маргарит! Ами цветът на тая нежна кожица? Ами трапчинките от двете страни на устата? Ами очите, очите!... Хубаво, ама светлината пречи. И представете си в един такъв момент явява се един Стоилов и командува: – Угасете свещите!... (Полека лампата!)... Ами ако някой запали веднага свещите?“...След това обаче (както и в други свои фейлетони като „По изборите в Свищов“, „Избирателен закон“ и Бай Ганьо прави избори“),

Щастливецът разкрива мрачни сцени от изборна България

случили се преди близо 120 години. Няма да коментираме приликите с днешната действителност. Може обаче да заявим със сигурност, че днешните „примамливи“ оферти, които според прокуратурата вече достигат 100 лв., както и че е достатъчно само да се вземат тези пари, пък може и да не дадеш „правилния“ глас, звучат като евтин капан за наивници. Защото този, който се поддаде, попада не само в ръцете на „търговците“, чиито схеми не са за подценяване, но и под ударите на закона.

Писателят Константинов също предупреждава, че

изгасването на свещите не е келепир

и че избирателният закон не се шегува, „ами казва, че който отнеме, строши или открадне някоя избирателна кутия, докле находящите се в нея бюлетини не са проверени, наказва се със затвор от 2-5 години и с глоба от 2000-5000 лева; същото наказание се налага и на ония, които с вик, заплашвания или бой разгонят избирателите и станат причина да не може да се извърши изборът. А пък ако е чиновник, наказанието е двойно...“ Според сегашния Изборен кодекс купуване на гласове се наказва също с до 5 години затвор и глоба между 10 и 20 000 лева.

Миналата седмица от прокуратурата съобщиха, че има данни за започнала търговия с гласове. Заместник-главният прокурор Ася Петрова обяви, че

няма да пренебрегва нито един сигнал за купуване на гласове без значение от коя политическа сила е подаден.

"Сигналите, които сме получили, са повече от 10. Вече са започнали разследвания на цялата страна. Има и няколко разпоредени проверки отново по сигнали за изборна търговия.“, съобщи тя. Според прокурор Петрова безспорно възможността да използват специални разузнавателни средства ще повиши успеваемостта им и предупреди, че това ще става не само в изборния ден.

От започнали 239 наказателни производства по време на предишните избори повече от половината – 130, са били спрени или прекратени. Подсъдимите по 72 дела са обявени за виновни. От тях само един влиза в затвора, 4 дела завършват с условни присъди, а по останалите 67 наказанията са пробация или глоба.

Очевидно е, че

започналите действия от страна на прокуратурата

не са случайни. Няма да се учудим, ако още преди изборите видим осъдени по бързата процедура дилъри на гласове. Заявлението на зам.-главния прокурор бе потвърдено от магистрати и полицейски началници, които съобщиха, че в два града са започнали проверки на схеми и действия по тях на определени лица. Работодатели се проверяват за „обещани“ парични премии срещу гласове, а така също участието на босове на футболни агитки в нерегламентирани срещи. Възможно е да бъде изяснено и твърдението на двама десни лидери от разпаднала се коалиция за поискани крупни суми като гаранция за съвместното участие на изборите. Бързото разкриване ще бъде улеснено от създаденото структурно звено между ДАНС, МВР и прокуратурата.

Намеренията на съдебната власт

за бърза и ефективна намеса още преди датата на изборите

се обяснява и със своевременно приетия Изборен кодекс, с подписания от водещите партии Обществен договор за провеждането на изборите по един почтен и достоен начин, както и с обявените от ромското мешере крути мерки срещу замесените в подобни афери. Превантивните действия са важни да се случат още преди пристигането на евронаблюдателите. Далече сме от мисълта, че всичко ще мине по мед и масло. Винаги може да се намери под вола теле дори да няма особени поводи за това. И сега има твърдения, че изнесените в публичното пространство данни са „експресивни и в сферата на фолклора“. Но границата е тънка и много удобна за разгръщането на познатата ни демагогията от кукловодите на криминалния преход. Техният проблем обаче си остава голямото мнозинство от избиратели, които няма как да бъдат подкупени. Затова и призивите за активност на изборите показват кой милее за европейското бъдеще на страната ни. Колкото повече граждани отидат пред урните за гласуване, толкова по-безспорен ще е успехът на тези, които победят. Ако това не се случи и на изборите се явят само твърди партийни ядра, подкрепени от дилъри, то тогава трябва тези, които не са гласували, да се сърдят на себе си и да не се възмущават, че нищо не се е променило през последните 120 години, а още по-малко да се обиждат на написаното от Щастливеца: “Народът, в когото ти вярваш, е роб … робуването е за него блаженство, тиранията ­ благодеяние, раболепието ­ геройство … И пак този народ е клет и нещастен, трижди нещастен! Бит от съдбата, осъден да страда и да тегли за други, мъчен от неприятели, а още повече от приятели и спасители, … той е изгубил вярата в себе си и в съдбата си и е станал тъй “практичен” и трезвен, трезвен до безчувственост”. (Алеко Константинов “Бай Ганю прави избори”)