Общо показвания

вторник, 7 май 2013 г.

Под знака на Възкресението

Краят на тазгодишните Великден и Гергьовден не означава, че предизборната кампания трябва да продължи в нелицеприятния дух на балкански боричкания, така майсторски описан от редица наши писатели още преди век. Вярно е, че до изборите остават само няколко дни - те са решаващи при изравнени (според официалните данни) сили между основните политически играчи и все още големия брой гласоподаватели, които не са преценили за кого да гласуват.

Всъщност Великден не е свършил


Днес е третият ден на Възкресение Христово. Той е посветен на римския воин християнин Акакий, който не се подчинил на заповед на император Максимилиан (305 - 311 г.) да се откаже от вярата си и да стане езичник. Акакий не бил обикновен боец, а стотник, затова и неговият началник първоначално се опитал да го убеди, давайки му за пример съдбата на Христос, който по закон бил осъден и разпнат. Затова вместо Акакий да се уповава на този човек, по-добре да се поклони на боговете, по чиято воля тогавашните царе са тържествували.
„Ти се заблуждаваш - отговорил Акакий - и тежко грешиш, като казваш, че по милост на езическите богове царете царуват. Те царуват по волята на нашия преблаг Господ.” И обяснил, че като Син Божи заради спасението на всички Исус дошъл на земята, станал човек и доброволно претърпял кръстна смърт.
Хитрият римски военачалник го прекъснал и попитал защо неговият Бог, след като е толкова всемогъщ, не наказва смъртно царете, които му се противят. Акакий спокойно отвърнал, че по това именно трябва да се познае неговата сила и благост: „Оскърбяван от вас, езичниците, Той дълго търпи туй, за да могат вярващите в него да извършват своя подвиг.”
Доста актуално звучат тези думи в контекста на случващото се по време на тази предизборна кампания и на фона на търпящите последствията от кризата българи.
Но има и добри новини. Те са показателни за това, че част от торбите с лъжи, с които кандидатите за 42-рото народно събрание се впуснаха в битката за него, бяха скрити. Вече никой не говори за хилядите работни места, които ще бъдат открити, с тихи стъпки започна да се бие отбой от строителството на нова АЕЦ, спря се шумът около отмяната на 10-процентния данък. Вместо това се появиха „гъвкави” схеми, което е сигурен знак, че разумът все пак е надделял. Добре би било

да се премине и следващата бариера


на противопоставяне, като тези, които днес вадят компромати един срещу друг, не само ги скрият, но и седнат на една маса, за да положат общи усилия за излизане от кризата. След като икономическите прогнози за Европа не са добри, то най-глупаво би било да продължат ежбите, вместо да се търсят общи решения. Няма да скрием, че благородните инициативи на партиите в помощ на бедстващите миряни пред храмовете е добър знак. Факт е, че това съвпадна с кампанията, но, от друга страна, е хубаво политиците да се поучат от възраждащото се

упование на хората


към църковните празници. Подемът на изстрадалата през последните две десетилетия църква подсказва как може висшият клир да загърби едно нелицеприятно минало на връзки с бившата Държавна сигурност и да се върне към същността си. Неслучайно храмовете бяха претъпкани тези дни като никой друг път.
Има и още нещо, което е много важно да се подчертае. Ширещата се през последната година носталгия по соца не бива да е целта на днешните българи. Провалът на либералния модел не означава, че трябва да цъфтят лъжите, разпространявани предимно от бившата комунистическа номенклатура, че социалистическият строй трябва да се върне. Паметта на хората не е чак толкова къса, за да не си спомняме, че държавата фалира три пъти в ония 45 години и

„стабилността” се поддържаше с тежки репресии


срещу другояче мислещите – с концентрационни лагери и насилствена смяна на имената, последвана от изгонването на стотици хиляди наши сънародници. Освен това не бива да се забравя, че след 10 ноември 1989 г. цената на мирния преход беше трансформирането на властта на бившата номенклатура в икономическа, за което съдействаха не един и двама сини лидери. Сега на пистата пак са мнозина от тях. Но от избирателите зависи дали ще продължи това съмнително подаване на топката между обявили се уж за врагове политически лъжепротивници.
Най-доброто, което може да се направи, е великденските послания на църквата да не минават покрай ушите на миряните. Думите на патриарх Неофит са запомнящи се точно в този момент – вярата трябва да се пази и умножава чрез делата на милосърдие и правда:
„Тогава нашият живот и животът на обществото ще бъде друг, и Христос - Възкръсналият, Победилият дявола и смъртта - ще е с нас.
А ако Той е с нас, кой ще е против нас? (вж. Рим. 8:31).
Нека Възкръсналият Спасител вдъхне в нашите души твърда решимост да преуспяваме в доброто и укрепваме във вярата, надеждата и любовта! Да не допускаме злото, унинието и скръбта да ни завладяват! Нека с усмивка, топлина и жест на внимание да съгряваме сърцата на тези, които страдат и изпитват лишения, защото не е нужно много, за да се върне радостта в живота им!”
Колко „много” ще е това, за да има мир в душите ни, всеки сам преценява. И това е единственият критерий, по който по-късно всеки ще отговаря за делата си. Защото днес на страната ни са нужни решения, а не илюзии, компромати и лъжи.