Общо показвания

четвъртък, 28 февруари 2013 г.

Атомен гамбит

Народните избраници дори в края на този парламент не измениха на нрава си и загубиха цял ден, за да приключат с първия в най-новата ни история референдум за ядрената енергетика. Поради факта, че на допитването повече от 20 процента от явилите се на последните парламентарни избори бяха гласували „за”, въпросът бе върнат за крайно решение в пленарната зала. И този резултат беше предизвестен. Беше ясно, че мнозинството ще отхвърли възможността да се изгражда нова ядрена централа на площадката в Белене.
Със сигурност дебатите, включително и финалните, ще бъдат запомнени не само 

с безсмислено похарчените от данъкоплатците милиони 


както за провеждането на референдума, така и за заплати на народните избраници. Те ще бъдат запомнени и с многобройните сцени на взаимни обиди, тропане по банките и заплахи с раирани костюми. Бяха създадени и две парламентарни комисии – едната конкретно се занимаваше с аферите с АЕЦ „Белене”, а другата ­ със свързаната със строителството на централата корупция по висшите етажи на властта. Бяха изнесени покъртителни данни за далавери на бивши управляващи, достигащи до 500 милиона лева за лично облагодетелстване от



потънали повече от 2 млрд. лева


Споменато бе, че сегашният главен прокурор е поръчал ново досъдебно производство, което да нищи злоупотребите с пари на гражданите на страната ни. Последните дебати се проведоха в обстановка на масови протести срещу непосилните цени на тока и парното. За съжаление дискусията не се водеше в полза демонстрантите, а изцяло доминираха популистките тези и закани, че след изборите този проект ще бъде възобновен или още преди да се стигне до това, ще бъде сезиран Конституционният съд да обяви решението за блокирането за нелегитимно. А уличните протести бяха използвани единствено като заплаха към тези, които чрез строителството на АЕЦ „Белене” искат да бръкнат отново в джоба на хората. Твърде малко внимание бе обърнато на сеизмичната заплаха за района, сякаш ужасяващата авария в японската АЕЦ, станала само преди година, изобщо не ни засяга.


Темата се разводни и заради непрекъснато променящата се позициякак трябва да се компенсира


затварянето на тази енергийна страница. Според едни депутати, включително и от управляващите, далеч по-добре би било да се строи нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ „Козлодуй”, която щяла да бъде значително по-евтина от непосилните 22 милиарда за АЕЦ „Белене”. Според други приоритет би трябвало да е удължаването на живота на 5-и и 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй”, която ще дава ниска цена на електроенергията, защото инвестициите в строителството на тази АЕЦ отдавна са се изплатили.

Улисани в поредния популистки цирк, депутатите някакси пропуснаха покрай ушите си един от плачевните изводи от проведения референдум, изказан в пленарната зала. А той е, че след 40 години очакване, 

червено-синята мъгла компрометира идеята за референдума. 

Защото факт е, че остана скрита по-голямата част от волята на суверена. И еквилибристиките с цифрите се използват единствено и с еднакъв успех само  от противниците и от подръжниците. 
Затова и основният извод който няма как да бъде пропуснат е, че следващите народни представители трябва да се погрижат да направят таскива промени в Закона за допитването до народа, които не само да дадат възможност за ясно дефинирани въпроси, да улеснят гражданите в гласуването, но и така да ги мотивират, че те да не си останат вкъщи, както направиха повечето от тях.
Последните протести показаха и още нещо - че е нужно периодично провеждане на референдуми по щекотливи за хората теми, защото представителната демокрация очевидно има нужда от коректива на пряката демокрация.