04.02.2013 В редиците на
старата десница е подозрително тихо,
макар че до изборите остават по-малко
от шест месеца. Има, разбира се, и опити
депутатите от разпадналата се Синя
коалиция да вдигат шум, като използват
парламентарната трибуна, но го правят
неубедително, останалите колеги гледат
на тях като на пътници, а и самите те са
наясно, че се сбогуват с депутатското
благополучие. Позицията, която са избрали
на открита война с управляващите, не ги
прави по-силни, напротив, нарежда ги в
един отбор с бившите комунисти.
Това, което задкулисно
подготвят и ДСБ, и СДС в сянката на
надвисналата политическата смърт, са
решителни ходове за оцеляване. И едните,
и другите се надяват, че и този път ще
минат между капките.
На пръв поглед
това, което се вижда от
действията им, не е обнадеждаващо.
Защото това, което
направиха (както и преди, когато създаваха
Синята коалиция), бе старият СДС и
отцепилите се от него ДСБ да потърсят
коалиционни партньори. Сините ще си
партнират със земеделците и
радикалдемократите. А тъмносините –
със съюз „Единство” и социалдемократите.
За съжаление и този път сборуването на
общия брой възможни гласове е механично.
Това не е много радващо за сините, които
търсят промяна и винаги са изтъквали
като важна причина за разтурването на
коалицията, че тя не е плод на вдъхновяващи
идеи, а на аритметични сметки.
Оттук би следвало, че
така както го направиха навремето при
създаването на разпадналата се коалиция,
и сега водещите политици в тези партии
ще разпределят избираемите места в
листите и щом се докопат до парламентарните
кресла, тутакси ще забравят тези, които
са ги избрали. За щастие не е толкова
къса паметта, да си припомним
как ги омайваха със
„златното ключе”, а после ги оставиха
извън трапезата
на победителите. Всъщност
след последните парламентарни избори
за пореден път десните избиратели бяха
излъгани по същия начин както с
приватизацията по време на тяхното
управление – уж всички щяха да стават
собственици, но единици от върхушката
станаха богати.
Веднага ще кажем, че
първите ходове са заблуждаващи. Този
път играта е съвсем друга. Обявяването
на коалиционните партньори цели
СДС да не даде възможност
на ДСБ и „Единство” да се явят с марката
„Синя коалиция” която те все още държат
в парламента чрез депутатите. Така
сценарият на бившите сини лидери да се
преродят чрез нея няма как да се случи.
Тази подмолна игра, все още не изплувала
сред повечето десни избиратели, подсказва,
че СДС и ДСБ ще се вкопчат помежду си в
последна схватка за повече гласове.
Истината е, че
симпатизантите на
старата десница са много затруднени.
От една страна, са
старите влъхви, а от другата - нови
лидери, които направиха куп грешни
ходове, особено с двете предложения за
конституционен съдия в края на миналата
година. Липсата на опит на сините засега
се компенсира единствено от мощното им
желание да се върнат към онзи начин на
общуване от зората на демокрацията,
когато
лидерът се вслушваше
в различните мнения
и те се обсъждаха, за
да се стигне до правилното решение.
Последвалият период на авторитаризъм
и неизбежните чистки и разцепления
стопиха феновете на десницата от 2,5
милиона в края на миналия век на няколко
десетки хиляди днес. Само този факт би
трябвало да накара провалилите се лидери
да се оттеглят.
Но те едва ли ще го
направят. Макар че има съвсем пресен
пример, който показва, че това би имало
успех. Десният инициативен комитет,
който агитираше да се гласува с „не”
на референдума за ядрената централа в
Белене, спечели доверието на
гласоподавателите само защото той не
бе оглавен от Костов. Успехът обаче бе
затъмнен от съмненията, че въпросът за
строителството на ядрената централа с
гласовете на десни симпатизанти бе
върнат за обсъждане в парламента. Смята
се, че участието на ДСБ в допитването
бе типичен пример на подаване на топката
с червените, както винаги са го правили
по време на целия преход, не случайно
определян като криминален. А последвалото
след това публично разочарование на
техния лидер от поведението на избирателите
ни напомни за онова време след провала
на дясното управление през 2001 година,
когато той реши, че
избирателите нямат неговия капацитет
на мислене
и за това великодушно
ще им даде възможност да го достигнат.
Подобно бездушно отношение, естествено
че нямаше как да бъде прието.
Затова, ако искат да
върнат някогашната слава на СДС сегашните
лидери трябва безкомпромисно да показват
на избирателите, че ДСБ е партията на
проваления шанс да се затвърдят
демократичните ценности чрез затварянето
на страницата „Държавна сигурност” и
през създаването на правила, които да
доведат до създаването на влиятелна
върху политическия живот средна класа.
Ако това се бе случило, нямаше да има
нужда друг да рине авгиевите обори.
Освен това сините от „Раковски” 134 от
наблюдатели на народните вълнения
трябва да се превърнат в дейни участници
в тях. В момента лидерите на СДС подтичват
след събитията – еколозите досега не
са посетили синята централа, но вече
заседават заедно с управляващите, БСП
организира и забрави референдума, а
десните тепърва ще събират подписи за
следващ, свързан със забраната за
тютюнопушене. Няма да питаме къде бяха
миналото лято, когато се приемаше
законът, нито пък ще обсъждаме
доколко ще е полезен
за тях референдум за пушенето
ако се проведе заедно
с парламентарните избори. Това, което
е ясно, е, че се прави експеримент, а
време за такъв няма, ако се допусне
грешка, тя няма как да бъде поправена.
Нека видим и с какво
смятат да се занимават от ДСБ. Техните
депутати ще вкарат в парламента проект
за решение, с което да се потвърди
подкрепата
за спиране на строителството
на „Белене” и така проектът да бъде
окончателно прекратен. Освен това ще
настояват за съществени промени в закона
за референдумите, тъй като показал
“съществена липса на демократично
мислене у българските институции”.
Няма да поясняваме отново защо същите
намерения имат и социалистите и каква
е връзката между едните и другите. Казано
накратко свидетели сме на поредния
Отечествен фронт между ДСБ и социалистите.
Опитът на тъмносините
да се измъкнат с изявлението, че
уж червените се били
съюзили с „Атака“,
не може да заблуди
избирателите кой иска да играе ролята
на мним опонент. Цената на това задкулисно
подаване на топката я знаят само
кукловодите на прехода. Тези, които са
ощетени, са избирателите. За щастие
наивниците сред тях са много малко. А и
идва ново поколение, което не робува на
лидерите на статуквото. От старите десни
партии единствено сините имат шанс. Но
ако все пак искат да си върнат старата
слава, то единствената възможност е не
да се крият в кабинетите на „Раковски”
134 и да разчитат на грешките на бившите
сини лидери, а да излязат на светло с
ясна визия за бъдещето на страната и
най-вече с обнадеждаваща загриженост
за напатилите се през годините десни
избиратели.
За да бъдат десните
лидери наясно колко им е писнало на
техните симпатизанти, ще цитираме
дословно какво е написал в социалната
мрежа един от тях: „Проблемът не е някъде
другаде – той е в нас, всичките малки
компромиси, които правим – създават
едно голямо блато, което не харесва на
никого и само от нас зависи как и кога
ще си го направим уютен за живеене дом.”
