Общо показвания

сряда, 20 февруари 2013 г.

Поредният хомункулус на криминалния преход



Какво нахалство - Меглена Кунева, лидерка на поредното политическо ГМО, се опитва по терлици да яхне народното недоволство. С евтиния трик, че не случайно партията и се казвала „България на гражданите“. Но едва ли някой ще и повярва. Нито ще я  питаме защо не я виждаме сред протестиращите. Тя сама се убеди в народната любов, когато преди дни трябваше да бъде изведена от задния вход след среща с гражданите на Благоевград.
Специално  по повод на сегашните протести можем да припомним и за дейността и като чиновник в синьото правителство, а  след това и като главен преговарящ на България по присъединяването на страната в ЕС  как спомогна да бъдат закрити блокове на ядрената ни централа в Козлодуй. По-късно като еврокомисар от 2007 г. до 2010 , в чийто ресор бе защитата на потребителите, нищо не направи за тях, размахваше им пръст от Брюксел и послушно изпълняваше всичко, което и наредят, с което съвсем заслужено получи новото си име Мадам Yes.
Можем да се върнем и във времето Тато, когато Кунева по онова време, с отварящата врати комунистическа фамилия Пръмова, е работила в създадения и контролиран от ДС Комитет за защита на човешките права, известен с това че трябваше да измива лицето на страната ни пред света заради зловещия възродителен процес.
Затова, когато тя днес безочливо твърди, че обществото ни било разделено на хора от улицата и хитреци, които винаги оцелявали, че  почвата на партиите била изтощена, страната живеела в безвремие и безсилие и ако не влезат гражданите на терена на политическото никой нямал шанс, ще кажем само, че така се държат хора, които отдавна са си плюли на физиономиите и в морално отношение няма какво да губят.
Всъщност на Кунева може да и се иска тя да е новият водач, но истината е, че  е поредният хомункулус на криминалния преход, родил и Октопода. Кукловодите просто искат да запазят позициите, които губят,  с цената на всичко. Както през годините успяха да опорочат политическите партии така днес искат да омаскарят и гражданските движения.
Затова не е добра новина за нея и нейните модератори всяко разкриване на неудобните връзки с миналото, защото застрашават политическите им проекти. Но това, което най-много ги плаши е, че номерата им вече не минават. Маските падат и опитите да се присламчат към народния гняв са обречени на провал.   Паметта на избирателите не е толкова къса. Освен това те се научиха да разкриват зад политическата риторика истината, зад митовете – фактите, а зад обещанията на машите политици – техните истински намерения. Днес хората  не само че не могат да бъдат излъгани, но и не се колебаят да кажат право в очите на такива като Мадам Yes: “На лъжата краката са къси!“