В
края на този парламент се случи чудо.
Изненадващо управляващи и опозиция се
разбраха за промените в Изборния кодекс
по време на продължило до осем часа
вечерта в четвъртък заседание на правната
комисия. Новите предложения на ГЕРБ
бяха в удивително съгласие с исканията
на червените, че дори Мая Манолова, която
както винаги бе готова за поредната
битка, в края на заседанието бе видимо
доволна. В документа няма да се записва
какво е опозиция, на всички нива в
избирателните комисии ще се спази
квотния принцип на парламентарно
представените партии, ще има ксерокси,
за да може всички да получат екземпляр
от протокола с резултата, подписан от
председателя на комисията и подпечатан
с печата на комисията. Такъв документ
ще получат и наблюдателите и представителите
на медиите. Специално внимание е обърнато
на наблюдателите. Освен че ще получават
протокола, те ще могат да присъстват на
заседанията на избирателните комисии,
ще могат да наблюдават по интернет в
реално време заседанията на Централната
избирателна комисия (ЦИК), ще имат достъп
до техните методически указания и до
сканираните протоколи на Районните
избирателни комисии (РИК) и Общинските
избирателни комисии (ОИК). Впрочем
излъчванията в мрежата ще могат да бъдат
следени от всеки, който желае да се убеди
лично в прозрачността на изборите.
Съвсем
логично е да се запитаме дали бързината,
с която депутатите постигнаха консенсус
не означава, че кодексът вече не е онази
политическа дъвка, която разбуни духовете
преди Нова година като предизвика
няколкодневни скандали в пленарната
зала и раздразни избирателите, които
на живо видяха, че плащат на хора, за
които партийният интерес е по-важен от
този на гласувалите за тях. Постигнатото
съгласие е в унисон с надписа на свещенната
сграда: „Обединението прави силата“.
И наистина е едно от малкото демонстрации
на единство, постигнати в този парламент.
Би било добре тази успешна стъпка да
бъде повторена и в пленарната зала още
през следващата седмица, когато кодексът
ще се обсъжда и гласува.
Силно
се съмняваме обаче това да се случи. Има
бомби със закъснител, които винаги се
задействат от кукловодите на криминалния
преход. Тяхната сила е в разединението.
А и управляващите не са се примирили,
нямат намерение да признаят че са
притиснати в ъгъла и едва ли не ще загубят
изборите.
Очаква
се опозицията от кумова срама да вдигне
малко пушилка за „мъртвите души“ и
това къде да се съхраняват чувалите с
бюлетините.
Всъщност,
няма как да се разбере например кои от
българските граждани, фигуриращи в
списъците и живеещи в чужбина, вече не
са между живите. Те със сигурност са
десетки хиляди. Шансът те да бъдат
извадени от избирателните списъци е в
ръцете на техните близки, които би
трябвало да информират нашите
дипломатически мисии, а те от своя страна
да уведомят за това съответните
институции, които да извадят мъртвите
души.
Какво
значение има дали в общините или в
областните управи ще се съхваняват
чувалите с бюлетините. Нали целият
процес до този момент ще бъде наблюдаван
на живо от наблюдатели и медии. Освен
това ще разполагат с автентични протоколи,
ще могат да сравняват резултати в нета
и така ще могат да направят своите оценки
за честността на изборите.
Възможно
е някои извънпарламентарни опозиционни
партии отново да вдигнат шум за приемане
на активната регистрация, т.е. да се
регистрираме че ще гласуваме. Но каква
е гаранцията, че регистриралият се ще
упражни вота си. А това може да доведе
до по-голямо объркване, което да засили
и без друго ниското доверие към
политическата класа.
Факт
е, че опозицията е видимо доволна от
толерантността на управляващите. Но не
можем да не отбележим, че тя
в момента се държи като приятелите на
клоуна в онзи виц за номера му с папагал
рецитиращ стихове. Приятелите изобщо
не му повярвали и заложили по 50 лв, че
дума няма да обели. Папагалът не си
отворил дори човката. Разплатил се
огорчения клоун, изпратил гостите си и
когато вратата се затворила след
последния, папагалът казал: "Не увесвай
нос, приятелю, следващият път ще се
обзаложат по на 500лв, а аз ще им изрецитирам
всички сонети на Шекспир“. Така че
опозицията да не избързва с празненството.
Изборният кодекс не решава мача. Видя
се на референдума за ядрената централа
„Белене“, че правилата не накланят в
победната посока. Избирателите са тези,
които ще решат кой да ги управлява. А
политическата пушилка ще е за сметка
на тези, които си мислят, че могат да
запазят статуквото наложено от Октопода.
